"Демократична България" предлага въвеждане на лустрация за публични длъжности. Депутатите от формацията внесоха проект за промени в Конституцията, според който хората, които са работили за репресивните органи на тоталитарния режим, да не могат да заемат висши държавни длъжности. Поправката предвижда още ограничения за заемане на длъжности в администрацията и на бивши членове в ръководните органи на Българската комунистическа партия. "Предлага се лустрацията да обхване както проверка на "чисто минало", така и проверка на интегритета на кандидатите за висши публични длъжности, включително за тяхната лоялност към демократичните ценности и принципи", пише в проекта за промени в конституцията. а за целта се предвиждат периодични "проверки за почтеност" на хората на висши постове. От коалицията предлагат също промяна в правилата за избор на съдии, назначаването и освобождаването на председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, на членове на Висшия съдебен съвет и на главния прокурор. В изказването си по време на пленарното заседание лидерът на парламентарната група на "Демократична България" Христо Иванов обяви, че една от целите на промените и предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев. Законопроектът предвижда и въвеждане на законодателна инициатива за гражданите по предложение на поне 10 000 души с избирателни права. Така те ще могат да инициират пряко законопроекти, които се обсъждат и приемат равнопоставено със законопроектите, внасяни от народни представители и Министерски съвет. Според депутатите на ДБ тази процедура ще даде възможност за контрол върху открито лобистки законопроекти, внасяни от отделни народни представители. Предлага се и регламентирането на индивидуалната конституционна жалба, която да гарантира, че приеманите от парламента закони не нарушават конституционните права на гражданите. Друга поправка предвижда всички съдилищата да могат да сезират пряко Конституционния съд. Коалицията коментира, че сегашната ситуация е парадоксална, защото всеки съдия по конкретно дело може да се обърне към Съда на ЕС за тълкуване на законодателството, но не и към националния Конституционен съд.
