Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян получиха Нобеловата наградата за физиология или медицина. Това стана по време на специална пресконференция на Нобеловия комитет.  Наградата бе обявена от секретаря на комитет Томас Перлман. Те получават наградата за разработки свързани със сензорите за температура и допир. Дейвид Джулиъс е американски физиолог, известен с работата си по молекулярните механизми на усещането за болка. Той е професор от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който започва работата си по изследването на капсаицина, активната съставка на лютите чушки, още през 1997 г. Ардем Патапутян е роден в Ливан през 1967 г. учи в Американския университет в Бейрут, преди да емигрира в САЩ през 1986 г. Също завършва Калифорнийския университет (клетъчна биология), работи в различни изследоватески институти до 2014 г., когато започва работа в Медицинския институт "Хауърд Хюз". Също от дълги години работи по начина, по който сензорите в тялото "превеждат" сигналите от вънния свят в тялото. От 1901 г. до 2021 г. Каролинският институт в Стокхолм е присъдил 112 пъти Нобелови награди за физиология или медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org. От тях 39 са получени само от един учен. 34 пъти наградата е поделена от двама души, а 39 пъти - от трима учени. 12 жени са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина. Барбара Макклинтък е единствената от тях, която не е поделяла наградата си с други учени. Тя я печели през 1983 г. Нобелова награда за физиология или медицина не е присъждана през 1915 г., 1916 г., 1917 г., 1918 г., 1921 г., 1925 г., 1940 г., 1941 г. и 1942 г. Най-младият носител на Нобелова награда за физиология или медицина е канадският физиолог и лекар Фредерик Грант Бантинг. През 1923 година, когато си поделя отличието с колегата си Джон Маклауд за откриването на инсулина, е само на 32 години. Най-възрастният носител на наградата е американският вирусолог Пейтън Раус. Той е на 87 години, когато през 1966 г. е удостоен с отличието за откриването на ролята на вирусите в предаването на някои видове рак. Нобелова награда за физиология или медицина са спечелили 224 учени. Никой не е печелил Нобелова награда за физиология или медицина повече от веднъж. Най-много Нобелова награда за физиология или медицина е присъждана за изследвания в областта на генетиката. Нобеловият медал за физиология или медицина е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява алегорична женска фигура на гения на медицината с отворена книга в скута, събираща вода, за да утоли жаждата на болно момиче. Очаквайте подробности