На този ден през 1897 г. за първи път е публикуван романът на ужаса „Дракула” от Брам Стокър. Стокър е ирландски писател. Роден е на 8 ноември 1847 г. близо до Дъблин, в крайбрежното село Клонтарф. Учи история, литература, математика и физика в Тринити колидж. Умира на 20 април 1912 г. в Лондон, Англия. През 1951 г. на този ден местят седалището на ООН в Ню Йорк. Организацията на обединените нации е създадена на 26 юни 1945 г. на международна конференция в Сан Франциско. През 2013 г. за първи път е клонирана човешка стволова клетка. Успешният експеримент дава възможност за клониране на цяло човешко същество. Същата година НАСА утвърждава първата мисия за вземане на проби от астероид. На 18 май са родени папа Йоан-Павел Втори, Николай Романов – последният руски император. Той заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. На тази дата пък умират италианският писател и преводач Едоардо Сангвинети и френският учен Пиер-Жил дьо Жен. Сангвиени е роден на 9 декември 1930 г. в Генуа. През 60-те години е сред водачите на неоавангардисткото течение „Групо 69“. Превежда Джеймс Джойс, Жан-Батист Молиер, Уилям Шекспир, Бертолт Брехт. Френският учен Пиер-Жил дьо Жен е роден на 24 октомври 1932 г. в Париж. Лауреат е на Нобелова награда за физика през 1991 г. за откритието, че използваните методи за изследване на простите системи могат да бъдат приложени и към по-сложни форми на материята, в частност към течните кристали и течните полимери. На 18 май 1799 г. умира Пиер Огюстен Карон де Бомарше - френски писател. Роден е на 24 януари 1732 г. в Париж. Автор е на прочутите комедии "Севилският бръснар" и "Сватбата на Фигаро". Ето какво още се е случило през годините на днешния ден - 18 май. Наполеон Бонапарт е обявен за император на Франция Наполеон Бонапарт е известен военачалник и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ от 18 май 1804 година. Чрез завоевания или съюзи Наполеон установява контрол над почти цяла континентална Западна и Централна Европа. Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, както и като един от просветените владетели. Убити са Сараевските Ромео и Жулиета Адмира Исмич и Бошко Бркич, и двамата родени през 1968 година в Сараево и убити на 18 май 1993 година, стават известни като Сараевските Ромео и Жулиета. За тях е направен документалният филм. Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 година те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова, 14 месеца след започване на войната, Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и през контролираните от сърбите територии да заминат за Сърбия. Влюбените плащат 18000 марки за подкуп на подкупи снайперистите да си затварят очите, докато Адмира и Бошко претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции. На 18 май 1993 година през нощта Адмира и Бошко тръгват да прекосят река Миляцка по моста Връбаня, Обаче след като стигат средата на моста, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е убит на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва. Трагедията на Адмира и Бошко става известна благодарение на множество чужди репортери. Пред тях и двете страни си прехвърлят вината за убийството им. Родителите им научават за смъртта им със закъснение от два дни. Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дена – от 18 до 24 май и никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. Международен ден на музеите На 18 май 1978 година за първи път се чества Международният ден на музеите. Думата "музей" идва от латинската дума "museum", която е от гръцки произход и произлиза от "mouseion". "Mouseion" било мястото (понякога храм), което било посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология. В модерната си форма музеят възниква като индивидуална колекция от куриозни предмети на аристократи през Ренесанса. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност. Днес, когато светът е движен от глобализацията, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи. Ден на българските зоопаркове Днес е празник на българските зоологически градини. На 18 май черпят всички работещи в зоопарковете в цялата страна. Денят се чества от 2008 г. и всяка година на тази дата се организират множество събития за празника. Зoологическата градина в София е най-голямата и най-старата на Балканите. Ежегодно близо половин милион възрастни и деца от цялата страна се любуват на изобилието от най-различни видове животни. Върху площ от 235 декара тук живеят около 2000 бозайници, влечуги, птици и т.н. Индийският слон, белият носорог, хипопотамите, африканските лъвове, леопардите, кафявите мечки, гибоните и египетските лешояди са едни от емблемите на столичния зоокът. Царството на животните в Плевен е уникално за страната – разположено е в защитената местност Кайлъка, а животните обитават естествени пещери. Варненският зоокът е в Морската градина и е прекрасно място за разходка на жителите и гостите на града. Градината в Ловеч е огромна – там могат да се видят камили, японски елен, лъвове и тигри. В единствения парк във Великотърновско – този в Павликени, има кенгуру, а в Айтос отглеждат и пингвини.