Това е най-големият религиозен празник в Православната църква, посветен на "Светата Троица" православни апологети - Йоан Златоуст, Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов. Това са трима от най-достойните епископи на църквата, допринесли за нейното благоустрояване и за утвърждаването на вероучението й. Историята на празника датира от времето на управлението на византийския император Алексий I Комнин, когато в Константинопол във връзка с лъжеучението на Василий Врач възниква спор за първенство измежду Отците на църквата. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждали и в него мъж, съвсем малко отстъпващ на ангелите, с твърд нрав, не прощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно. По-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, тъй като имал качества, различни от посочените - той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък, обратно, възвисявали божествения Златоуст като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние с множеството си медоточиви слова. Затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. Св. Василий Велики и св. Григорий Богослов принадлежат към плеядата на кападокийските отци, завещали на поколенията безценно писмено наследство, а третият - свети Йоан Златоуст - е бил епископ на Константинопол. Всеки от тримата светители има свой ден в църковния календар. Празникът Свети Три светители е определен след бурен спор, възникнал през 11-и век по въпроса кой от тримата е по-достоен и с по-голям принос за утвърждаването на християнската вяра. Дебатиращите се разделили на "василиани", "григориани" и "йоанити". Според преданието тримата светители се явили на епископа на град Евхаита - Йоан (1095), и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос. В село Добрич, Димитровградско, тече вода от уникално аязмо. В миналото – по времето на Второто българско царство, там е имало манастир на името на „Свети Три светители“. Манастирът е разрушен, а през 20-ти век Светите Три светители се явили в съня на възрастна жена и й дали указания как да извади древната лековита вода на повърхността. Светиите й заръчали да изкорени крушата в двора си, защото там щяла да бликне чудотворната вода. Освен лековит, този извор бил и свещен. Водата в него идвала от висока планина в невидия свят и се отделяла на три страни – за нервни болести, друга - за късмет. В дясната страна пък чучурът бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на поразените от инфаркт, инсулт, от болести по кръвта. Според жената, светиите й обяснили, че който пие и се полее от обединената сила на трите води, нямало болест, която да не може да бъде изцелена. Находишето днес е канализирано в три чучура.