Депутати от парламентарната комисия за контрол на службите бойкотираха заседанието ѝ в сряда. В дневния ред бяха предвидени няколко точки, сред които беше и решение за действия на държавата по защита на журналиста Христо Грозев, който беше обявен за издирване от Руската Федерация. На заседанието беше предвидено още да бъде обсъден докладът за състоянието на националната сигурност и трябваше да бъдат изслушани шефовете на служби във връзка със свалената охрана на бившия премиер Кирил Петков. На насроченото за 9.00 часа заседание присъстваха само председателят на комисията Бойко Рашков, Петър Петров и Атанас Атанасов.

Христо Грозев беше изслушан на 5 януари в парламента. Тогава той потвърди, че освен ДАНС, нито една друга институция в България не се е свързала с него, след като беше обявен за издирване от руските власти. Тогава той изнесе и данни, че службите в България са имали данни за диверсионни действия на руските служби у нас във връзка с взривовете във военни цехове. Пропадна гласуването за разследване на главния прокурор В същото време комисията трябваше да гласува и промени в НПК и Закона за съдебната власт, които дават възможност да бъде разследван главният прокурор. "Това беше много важен въпрос, който трябваше да се придвижи, тъй като той не се придвижва умишлено. И аз си задавам въпроса защо въпреки мнението на нашите европейски партньори ние не искаме да придвижим една процедура, облечена в законова форма, до гласуване в парламентарната зала. Страхуваме се, че имаме данни за престъпление, извършено от главния прокурор Гешев ли? Искаме да го предпазим от тази отговорност, това ли е причината така упорито няколко партии, представени в парламента, да отказват по всякакъв начин, включително днес да саботират заседанието на комисията", заяви пред БНТ председателят на комисията Бойко Рашков. Миналата седмица пък стана ясно, че Националната служба за охрана е спряла да пази Кирил Петков с мотиви, че няма непосредствена опасност за живота му. Според Закона за НСО  лицата, заемали длъжностите председател на Народното събрание или министър-председател имат право на охрана до 4 години след освобождаването им от длъжност.