Десет години след смъртта на Муамар Кадафи, пометен от въстание, хвърлило Либия в непреодолим хаос, страната се мъчи да приключи прехода си към демокрация, но има опасност разногласия между съперничещи лагери да провалят президентските избори през декември. Преди десет години "водачът" Кадафи бе преследван чак до своя бастион Сирт в Северна Либия, линчуван от бунтовници и екзекутиран същия ден, а тялото му - изложено публично на местен пазар, пише БТА. Така след 42 години авторитарно управление "вождът на революцията", свалила монархията в страната, бе отнесен от вихъра на Арабската пролет. За свалянето му допринесе и оспорваната международна интервенция, предприета през 2011 г. под егидата на НАТО. Без обаче да сбъдне стремежите на демонстрантите, тази интервенция хвърли северноафриканската страна в спирала от насилие и вътрешни разделения, подхранвани от намеса на външни фактори. След продължили с години сблъсъци между враждуващи лагери през март т. г. накрая, под егидата на ООН, бе съставено преходно правителство, което да поведе страната към президентски избори, насрочени за 24 декември. "Ситуацията видимо се подобри. Примирието, договорено през октомври 2020 г., все още е в сила и правителството на националното единство се задържа като единствено правителство в Либия", обясни за АФП изследователят Хамиш Киниър от института "Вериск Мейпълкрофт". "Политическата стабилност обаче става все по-крехка. В близките шест месеца ще се разбере дали спокойният период след примирието не е бил само една възможност за въоръжените групировки да си превържат раните или пък има истински напредък към политическо решение", добави той. Според либийския университетски преподавател Махмуд Халфала изборите сами по себе си "не са достатъчни за окончателно решение". "Страната няма опит, а пътят към промяната е дълъг", посочва той, изброявайки условията за умиротворяване на страната: "край на намесите отвън, зрялост на гласоподавателите в избора на техни представители, който да е далеч от всякакви племенни или регионални съображения, всеобщо приемане на резултатите" от вота. А разделението в страната е все тъй остро. Това сочи и неотдавнашната полемика около влезлия в сила закон за президентските избори, скроен по мярка с цел да позволи силният човек на Източна Либия - маршал Халифа Хафтар, да участва в надпреварата. Текстът, ратифициран от парламента, заседаващ в източния град Тобрук, бе отхвърлен от Висшия държавен съвет - сената на страната със седалище в Триполи, Западна Либия. Освен това парламентът отложи с един месец изборите на депутати, насрочени за същия ден. Хората в Триполитания са настроени дълбоко враждебно към Хафтар след неуспешните му опити да превземе с военна сила столицата, продължили от април 2019 до юни 2020 г. Негови портрети, белязани с червен кръст, са окачени по фасадите на редица административни сгради. "Ако изборите се състоят въз основа на положенията, описани от Камарата на представителите, без по-широка подкрепа от политическите групировки в западните региони, това може да доведе до ново разцепление в Либия с две конкурентни правителства", предупреждава Киниър. "Рискът ще нарасне, ако Халифа Хафтар спечели президентския пост, защото той е токсична фигура за въоръжените групировки, защитавали Триполи по време на неуспешната му офанзива", допълва наблюдателят. За международната общност приоритетът е провеждането на избори въпреки неуредиците в политическия процес. "Осъзнаваме, че е имало нередности, дори случаи на корупция, но все така вярваме, че решението е в тези избори", споделя европейски дипломат на работа в Триполи. Либийците пък се надяват на "по-добър живот и стабилност, осигурени от тези избори", отбелязва либийският аналитик Ахмед ар Рашраш. За управлението на Кадафи бе характерно най-вече безмилостното потискане на каквито и да било опити за протест, но либийците се радваха тогава на сравнително заможен живот благодарение на огромните доходи от петрол. През първото десетилетие на века например БВП на глава от населението там бе най-високият на континента. После войната промени положението - постоянни спирания на тока, повредена инфраструктура, инфлация. Либийците преживяха тежко ужасите на нестабилността. Десетилетието на хаос в Триполи "се отрази върху живота на либийците в психологически и икономически план", отбелязва Исам ал Меджри, бизнесмен, който се надява бъдещото правителство "да обезоръжи" милициите и "да се бори с инфлацията". "Влезли сме в порочен кръг заради проваления политически процес", оплаква се Абделфатах Бенур, държавен служител. Фарадж Наджиб, търговец от източния град Бенгази, люлка на въстанието, иска да остане оптимист. "Изборите са лъч на надежда за либийците, които силно обедняха", казва той. /ПА/
