Децата на Цветанка Костадинова и Ивайло Попов са още две жертви на бруталното петорно убийство в Чикаго. Те остават живи, но Искра без баща и баба, а Данаил без майка. Те ни потърсиха няколко дни след ужасното престъпление, за да благодарят на всички, които са помогнали и да ни разкажат какви хора са били техните родители и баба.Искра е кръстена на баба си и е дъщеря на Иво от първия му брак. Идва в САЩ когато е едва на 4 месеца. Кръстена е на баба си Искра - също покосена от куршум във фаталната събота.Данаил е син от първия брак на Цветанка. Идва в САЩ преди една година и сега е останал напълно сам.Това е едно от най-трудните интервюта, които съм правил някога. Интервю за необяснимото зло. И човешката съпричастност, помощ и доброта, които може да отключи. - И двете семейства, и двамата, заедно с родителите си идвате в Америка за едно ново начало, за един нов старт. Сега се налага отново да започнете живота си... Кой е до вас в този толкова труден момент?- Дани, ще те върна в онази вечер, в събота. Ти също е трябвало да бъдеш на тази вечеря, но закъсняваш и така си спасяваш живота.- В сърцето си знаеше ли, че този изстрел идва от вашия апартамент?- Видя ли този човек да излиза от апартамента? Видя ли го след това?- Как е влязъл в апартамента, според полицията няма следи от взлом?- И ти заварваш тази кървава сцена?- Как си обяснявате това, което се случи?- Искра, ти кога последно говори с баща ти? Какво си казахте?- Какво искаш да знаят хората за баща ти?- Дани, ти идваш с майка си преди година. Сега оставаш сам-самичък. Къде смяташ да живееш? В България, в Америка?- Какъв беше твоят последен разговор с майка ти?- Искра, ти си кръстена на баба си Искра, която също е сред жертвите. Какво си спомняш за нея? С какво ще я запомниш?- Много е обичала да танцува. Даже е накарала нейния американски приятел, Дейвид, да се запише на танци.- Обичала е живота баба ти...- Ако имаше право на един последен разговор с баща ти, какво би му казала?- А ти, Дани, какво би казал на майка си?- Това е втори шанс за тях, за втора любов. Бяха ли щастливи?-  Вие сте доведени брат и сестра, но изглежда, че имате много силна връзка помежду си.- Какво искате да кажете на всички българи, на всички хора, които тук, в Чикаго, и не само в Чикаго, ви подадоха ръка?- На какво ви научи тази ситуация?- Мислиш ли, че тя продължава да живее чрез теб, защото й носиш името?- Мислите ли, че някога може да простите това?- В социалните мрежи в последните дни виждам много призиви за смъртно наказание в конкретния случай. В този щат няма смъртно наказание, но прокуратурата ще поиска 5 доживотни присъди. Вие каква присъда бихте искали да присъдят на убиеца на вашите родители?- Мислите ли, че този гняв, който сега вероятно изпитвате, с времето може да преживеете? Да не го усещате така изяждащо отвътре?- Благодаря ви още веднъж за това интервю!