Джо Байдън е прекарал по-голямата част от живота си на служба във Вашингтон, като сенатор от Демократическата партия и вицепрезидент. Предишните опити да стане президент или се проваляха на ранен етап или така и не стартираха, отчасти поради семейни трагедии. Сега, на 77 години, той е побелял, но най-сетне на пилотското място, начело на кампанията президентът Доналд Тръмп да бъде изгонен от Белия дом, пише ДПА.
Байдън е дългогодишен сенатор от щата Делауеър - като за пръв път се кандидатира за мястото на 29-годишна възраст, преди да бъде номиниран за вицепрезидент, за да балансира печелившата листа на Барак Обама за Белия дом през 2008 г. Тогава беше възприеман като прагматичен и почтен човек - религиозен, но умерен, който може да привлече избирателите от работническата класа, и високо ценен заради външнополитическия си опит. Времето, прекарано на Капитолия, беше ценено, тъй като постигането на законодателни споразумения е деликатен танц, който препъва новаците и може да провали президенти. Той също така редовно гостуваше в токшоута и беше свикнал с медиите въпреки склонността си да прави гафове, които му навличаха неприятности. Байдън обаче имаше и известен чар, който му позволяваше да намира изход от задънените улици, които сам е създал. През 1987 г. надеждата му да стане президент бързо се стопи, когато доста достоверно беше обвинен в плагиатство заради реч по време на кампанията за първичните избори. През 2008 г. неговото изявление, че Обама още не е готов да бъде президент, му се върна тъпкано по време на изборите. Но през 2016 г. той предпочете да не се кандидатира след осем години на вицепрезидентския пост, след като синът му почина от рак и той реши да прекара известно време с внуците си. Това беше поредната лична трагедия за Байдън. Първата му съпруга и дъщеря му загиват в автомобилна катастрофа през 1972 г. Синовете му са тежко ранени. Въпреки това той заема мястото си в Сената, но всеки ден пътува до Вашингтон до дома си в Делауеър, така че всяка вечер да вижда момчетата си. Пътуването му с влак става нещо ката легенда и увеличава популярността му. То все още са използва от сегашния му предизборен щаб, за да му придаде имидж на "обикновен човек", и до известна степен компенсира гафовете му. Няколко пъти през последните месеци Байдън беше принуден да се оправдава за коментари, направени в интервюта, често на шега - като например намека, че ако един афроамериканец гласува за Тръмп, значи той не е наистина черен, макар че привържениците му общо взето не им придадоха значение.. По същия начин коалицията, която е събрал (и се надява, че тя представлява широк политически спектър) на практика, може би неохотно, преглътна обвиненията за "опипване" на жени, които преследваха Байдън и за които той никога не се е извини напълно. Миналото му включва и законопроект за борба с престъпността, който според прогресистите е допринесъл за ръст на затворническите присъди, и председателстването на спорното изслушване на Анита Хил за сексуалния тормоз - епизод в Конгреса, на който сега либералите гледат лошо. Настоящата му кампания изглежда цели да не генерира скандали и да бъде привлекателна за широка база, без да обиди никого, което някои коментатори нарекоха "ванилена", или умишлено скучна. В известен смисъл това го представя като точно обратното на Тръмп.
