На 6 август Българската православна църква отбелязва празника Преображение Господне. Той идва от първите векове на християнството и е свързано с явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици - Петър, Яков и Йоан. След вглъбена молитва Исус се преобразил - лицето и дрехите му светнали с ослепителна светлина. До него стояли библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Според народните вярвания на 6 август настъпва трайно преобразяване на времето и природата. Слънцето обръща гръб на лятото, а щъркелите се събират на ята, преди да отлетят. И в морето водата “се обръща” - става по-студена и студените течения се засилват покрай брега. На този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. За всички християни Преображение носи божествена промяна, нова надежда, възраждане на духа. Ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стока. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност, женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. Въпреки че са Богородични пости, на този ден се разрешава ядене на риба.
