Наред с проблемите и бедствията, 2019 година може да бъде запомнена и с много хубави моменти. Кои бяха те, вижте: Избраха за директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Тя беше единствен кандидат за поста и втората жена, която го заема. Форбс я включи в 100-те най- влиятелни жени в света. Българският еврокомисар Мария Габриел събра най-висока подкрепа и стана вицепрезидент на Европейската народна партия. Тя стана вторият човек в партията след председателя Доналд Туск. Българката беше обявена за една от 50-те най- влиятелни жени в Европа в областта на киберсигурността. Оперната прима Райна Кабаиванска стана първата чужденка, наградена с престижното отличие „Мария Калас“. Досега наградените са само италианци. Пловдивчанката Смиляна Захариева влезе в рекордите на „Гинес“. Гласът й беше обявен за най-силния в света. Тя изпя знаменитата песен „Излял е Дельо хайдутин“ с невероятните 113, 8 децибела. Димитър Маринов развя родния трибагреник на сцената на „Долби тиътър“. Филмът с негово участие „Зелената книга“ спечели „Оскар“. В битката за престижните статуетки догодина ще участва българският филм „Ага“ на режисьора Милко Лазаров. А „Физика на тъгата“ на Тео Ушев попадна в краткия списък за наградите. Филмът му по романа на Георги Господинов може да се бори за „Оскар“ в категория късометражна анимация. Разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ влезе в американски учебник по литература. Българката се нареди до автори като Рей Бредбъри, Айзък Азимов и Едгар Алън По. Най- бързата българка Ивет Лалова стана атлет номер 1 и у нас, и на Балканите. Тя си осигури участие на пети Олимпийски игри с квоти за 100 и 200 метра. Кубрат Пулев записа категорична победа над Райдъл Букър и защити статута си на официален претендент за световната титла в тежка категория. Брат му Тервел Пулев спечели титлата в полутежка категория след победа над Дешон Уебстър. Златните ни момичета се представиха блестящо и спечелиха медали на Световните купи в София, Казан, Минск, Пезаро и Баку. На почетната стълбичка се качиха и индивидуалните гимнастички. Грациите ни завоюваха квоти и ще участват в Токио 2020. Петър Стойчев подобри собствения си световен рекорд за плуване в ледени води. Първото българско спускане от височина над 8000 метра е факт. Владимир Павлов се спусна със сноуборд от връх Манаслу в Непал. А алпинистът Атанас Скатов изкачи десетия си осемхилядник. Българинът Александър Стойчев разкри математическа загадка на половин век. С докторанта Владимир Сухой три години търсят нов алгоритъм, който да извършва обратната операция на бързото преобразуване на Фурие. И го намират. Българският учен Владимир Кефалов е носителят на престижната американска награда “Бреслър“ за 2019 г. Учениците ни за поредна година доказаха, че се нареждат сред най- добрите в света. Олимпийците ни се окичиха с медали по природни науки, информатика, астрономия. 91- годишният Танчо Танев спечели две световни титли в дисциплините скокове във вода и плуване 50 м свободен стил на пленатарното първенство за ветерани в Южна Корея. Малко българско училище приключи успешно преговори за закупуването на своя сграда. Българинът Тодор Димитров успя да завърши най-дългия маратон в света. Лекарите от болница „Лозенец“ извършиха първата белодробна трансплантация. Над 100 тона капачки бяха събрани в поредното издание на кампанията „Капачки за бъдеще“, която дарява средствата за кувьози за недоносени бебета. Пловдив беше първият български град столица на културата. Студентки откриха първата денонощна библиотека. В Своге заработи най- бързата линия за производство на бонбони в света. Линията е колкото футболно игрище и може да произвежда до 6600 бонбона в минута.
