В историята на България има множество имена, чиито постижения не са били оценявани дълго време. Има просветни дейци, за чиято дългогодишна дейност знаем твърде малко. Роденият в родолюбиво и патриотично българско семейство на 22 ноември 1833 г. - 10 ноември по стар стил - Добри Войников е един от тях. Първоначално момчето учи в родния си град, където негови учители са видните български просветители и книжовници Сава Филаретов, Сава Доброплодни и Иван Богоров. Особено силно влияние му оказва Сава Доброплодни, събуждайки у 23-годишния младеж интерес към театъра с представянето на пиесата „Михал Мишкоед“ през 1856 г. По това време Войников установява контакти с унгарските и полските емигранти, подвизаващи се в Шумен, като свири в оркестъра на унгареца Шафран. Част от Първия български оркестър, основан през 1851 г., Добри Войников е цигулар и флейтист, а диригент е унгарският емигрант Михай Шафран. След заминаването на Шафран за Одрин той оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър. Когато е учител в родния си град Шумен

пръв въвежда музиката
за независима българска църква
Там се заразява с тиф
погрешно разбрани културни модели