Широк резонанс в Европа получи публикуваният през септември доклад „Списък на екологичните заплахи-2020“ (Ecological threat register-2020), в който се прогнозира катастрофален сценарий на „преселение на народите“ в резултат на климатичната криза, както и недостиг на вода и храна в страните от Азия и Африка. Докладът е изготвен от международни изследователски центрове - Института за икономика и мир (IEP), както и Института за климат и мир. Публикацията съвпада с петата годишнина от „голямата“ бежанска криза от 2015 г., която разтърси Европа. Докладът е проникнат с чувството за заплаха, висяща над света и западната цивилизация на първо място, проблемът с бежанците е тясно свързан с изключително спешната тема за околната среда. Основни констатации от доклада са: В резултат на екологичната криза броят на "климатичните" бежанци в света може да достигне 1,2 милиарда души до средата на века. 19 държави вече са станали огнища на повишен миграционен риск на фона на задълбочаващата се екологична криза. Сред тях са Афганистан, Сирия, Ирак, Индия, Пакистан и Чад. Най-голямата екологична заплаха надвисва над страните от Субсахарска Африка, Близкия изток и Северна Африка, където се отбелязва и най-високата раждаемост в света. До 2040 г. до 5,4 милиарда души - повече от половината от световното население - ще живеят в 59 държави с остър недостиг на вода, включително „демографските гиганти“ Индия и Китай. До 2050 г. 3,5 милиарда души ще страдат от недостиг на храна, което е с 1,5 милиарда повече от днес. Борбата за ресурси, липсата на вода и храна неизбежно ще създаде експлозивна социална ситуация в страните от Азия и Африка, което ще доведе до масивни миграции на населението към развитите страни. Авторите на доклада стигат до извода, че над милиард души вече живеят в страни, които по принцип не са в състояние да издържат на новите екологични заплахи и именно те ще станат източник на масови миграции през следващите 30 години. Най-висок миграционен потенциал имат страните от Африка, Близкия и Средния Изток и Централна Америка. Именно в тези страни промените в околната среда и природните бедствия вероятно ще доведат до масово изселване на населението, което ще застраши регионалната и глобалната стабилност. Екологичните заплахи ще бъдат особено силни в страни с висок процент на плодовитост, като Нигерия, Ангола, Буркина Фасо и Уганда. Те вече страдат от липса на ресурси и нарастваща бедност. Търсенето на храна в световен мащаб ще се увеличи с 50% до 2050 г., докато населението на света ще нарасне с 3,5 милиарда души. Без решение на хранителния проблем в световен мащаб в много региони ще се появят продоволствени проблеми, предимно в Африка. През последното десетилетие броят на конфликтите в света, свързани с борбата за водни ресурси, се е увеличил с 270%. Говорим предимно за Йемен и Ирак, но десетки страни вече са въвлечени в борбата за водни ресурси, включително Египет, Етиопия, Индия, Пакистан и Китай. Проблемът с водоснабдяването е остър в почти всички страни от Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия и дори в редица европейски страни, като Испания и Гърция. Глобалното затопляне, сушите, земетресенията, ураганите и наводненията засягат все повече живота на хората в развиващите се страни, което води до миграция и бягство до пренаселените градове, които се превръщат в огнища на социални конфликти. Докладът за екологичните и миграционните заплахи беше посрещнат с враждебност от представители на либерални и правозащитни организации в Европа, които го разглеждат като „алармистски“ опит за предотвратяване на приема на бежанци в развитите страни.
