Конституционният съд посочи, че министърът на правосъдието има право да предложи предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, когато установи факти и обстоятелства, които са тежко нарушение на задълженията. Това каза министърът на правосъдието Надежда Йорданова.
По думите й в Министерството на правосъдието са събрани достатъчно факти и обстоятелства, които съставляват различни хипотези на Конституцията, включително и уронване на престижа на съдебната власт.
„Приключваме формалната част на подготовката на предложението и следващите дни ще го представим на вниманието на пленума на Висшия съдебен съвет. Целта ми не е да правим сензация от това, целта ни е да приложим закона в цялата му строгост, няма да говоря по темата с ВСС чрез медиите. Това е изключитебно сериозен въпрос, така че първо ще представя предложението на членовете на ВСС и след това ще го коментирам с публиката и обществото“, заяви Надежда Йорданова.
Част от данните са медийно извести, други не са медийно известни и има широка палитра от различни казуси, които ще представим на вниманието на ВСС, допълни министърът.
Йорданова уточни, че според данните, които имат, като магистрат Иван Гешев е правил нередни неща.
"Няма предрешена процедура, и моят професионален опит го показва – не може да се подходи преднамерено към нито един казус, а и не бива. Действителната ситуацията поставя Висшия съдебен съвет пред огромен тест, там има професионалисти, аз очаквам те да приложат конституцията, така, както се очаква от едни професионалисти.
Нека да видим как ще се развие дебатът, какви аргументи ще чуем, как ще действа ВСС, и ако се провали на този тест, който обществото поставя, съответно и законодателната, и изпълнителната власт и обществото ще предприеме необходимите коригиращи действия, защото ситуацията е изключително странна" допълни правосъдният министър.
По думите й имаме главен прокурор, в който доверието е 8%, а по дефиниция прокурорите, когато действат, представляват обществото и защитават интересите на обществото, така че да гарантират спазването на правата и основните свободи на хората и тази ситуация е меко казано неприемлива.
„Имаме два проблема – по-големият е институционалният – статутът на главния прокурор така, както е уреден в действащата Конституция – това, че липсва механизъм, по който той ефективно да бъде разследван, контролиран и да му бъде търсена отговорност.
Това обстоятелство беше посочено още в решението по делото „Колеви” в далечната 2009 г., така че ние имаме институционалният проблем, който трябва да решим и това е задача на законодателната власт и на изпълнителната да предложи решения.
Въпросът е персонален и ние не можем да си затваряме очите, защото във всеки един случай, когато имаме магистрат, на която и да била позиция на съдебната система, който нарушава своите задължения, който уронва престижа на съдебната власт – той трябва да бъде отстранен от съответната длъжност.
Да не говорим, че настоящият главен прокурор в момента не само, че не помага да се решат проблемите, а той пречи да се търсят решенията на проблемите”, каза Надежда Йорданова. Според нея ние сме в началото на трудния и некратък път за това да върнем усещането за справедливост в нашето общество, така че да стигне до всеки един от нас.
"Това е съдебната реформа – да сме в общество, в което всеки да знае, че ако бъде засегнат от престъпление полицията и прокуратурата ще разследват активно и престъпникът ще бъде изправен пред съда, заяви министър Йорданова. По думите й правосъдната система е един часовников механизъм и, за да работи тя бързо и ефективно, всяко колелце трябва да има своето място и да работи добре спрямо всички.
"За да стигнем до тази ситуация, трябва да поправим както устройствените закони за съдебната власт, така и процесуалните, така и материалния закон, достъпа до правосъдие”, каза още министърът.
Тя поясни, че в момента разработват законодателни предложения, които да гарантират повече независимост на съдиите:
"И също така да отнемат от прокурорите неприсъщите им задължения – функции на надзор в различни административни производства, дублиране на контролни правомощия на административни органи. Това отнема от тяхното време и от техния капацитет”, каза Надежда Йорданова.
По думите й въпреки че България е сред държавите с най-много прокурори на глава от населението, ние нямаме усещане, че всички престъпления се разследват ефективно. "Самите статистики на прокуратурата показват, че има разкриваемост в 43% от случаите.
"Близо 3% от делата, които се разглеждат от Специализирания съд, съставляват дела от общ характер, тоест същността на наказателното производство. Всички останали производства са от частен характер и могат да бъдат разделени на две групи – искане за разрешение за подслушване и следене, а другите са и мерките за неотклонение - задържане под стража или друга форма на процесуална принуда", каза министърът на правосъдието.
Надежда Йорданова допълни, че близо 3% от делата, които се разглеждат от Специализирания съд, съставляват дела от общ характер. Всички останали производства са от частен характер и могат да бъдат разделени на две групи – искане за подслушване и следене и мерките за неотклонение, каза министърът на правосъдието. Специализираният съд се е превърнал не толкова в съд, който съди обвинените лица, а ги задържа и разрешава подслушвания. Това е изключително притеснителен факт", каза още правосъдният министър.
По думите й още по-притеснителен е другият факт, че високият процент на осъдени лица е изключително голям:
"В 97% по обвинителните актове имаме осъдителни присъди, но какво влиза в съда, какви обвинения предявява прокуратурата – имаме ли осъдени лица по високите етажи на власт за корупция. За мен това е риторичен въпрос". По-голяма част от знаковите дела или приключват с крах и установяват, че обвиненията са повдигнати за несъставомерни деяния, или пък въобще не стигат до съда, допълни министърът.
„Разработваме механизъм, по който в подобни случаи тогава, когато прокуратурата откаже да образува досъдебно производство, засегнатото лице или лицето, подало сигнал, да може да обжалва този отказ на прокуратурата пред съда, за да може да има един външен контрол за подобни затваряния на очите".
Правото да повдига обвинение е на прокуратурата по конституция, така че тя е господар на този етап от наказателния процес, отбеляза Надежда Йорданова.
"Ние предвиждаме тогава, когато прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство, съдът да разгледа всички факти и обстоятелства и да прецени прокурорът приложил ли е всички процесуални действия, всички процесуални способи, с които разполага, обследвал ли обективно и безпристрастно е всички обстоятелства, и ако не, да върне преписката на прокуратура и да му кажат да приложат закона.
Прокурорът е господар на досъдебното производство, той може да указва на разследващите органи какви процесуално-следствени действия да извършат. Прокуратура не би могла да се оправдава или крие под каквито и да е оправдания спрямо други органи, каза още министърът.
"Процесуалният ред за реакция е само едната страна на монетата, за да имаме ефективност на прокуратурата, другата страна на монетата е контролът, ефективното разследване и търсенето на отговорност както от главния прокурор така и от всички останали в прокуратурата, допълни Надежда Йорданова.
„Въвеждането на програмно бюджетиране в съдебната власт беше предвидено в актуализираната стратегия за съдебна реформа още през 2016 г. и към момента трудно можем да кажем точно за какво се разходват средствата.
В конкретния случай говорим за прокуратурата, но проблемът не е само там. Вземат се 20 млн., намалява се бюджетът за съдебната власт в частта за прокуратурата, като от 354 млн. се вземат 20 млн., става въпрос за по-малко от 6%, това е спорната цифра. Същевременно през предходната година какво видяхме. Аз бях на заседанието на пленума на ВСС, на което се коментираха разходите за учебните и почивни бази на съдебната власт. Това, което аз видях, беше, че за почивните бази на прокуратурата се отделят два пъти повече бюджетни средства, за тези които са на съдилищата.
Не чух аргументи за какви точно дейности, на какво основание, не мога да кажа дали става въпрос за брой почиващи. Става въпрос за абсолютни стойности – за прокуратурата са над 5 млн., а за съдилищата са около 3 млн. Става въпрос за големи диспропорции", заяви Надежда Йорданова.
