В Софийската Света гора се намира манастирът „Св. Богородица Витошка“, възникнал към края на XIV и XV в. Основан е от цар Иван Александър Драгалевски и затова е наричан още Царски. Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Надписът над входната врата в притвора на старата черква показва, че манастирът е бил обновен, а черквата - изписана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.

От стария манастирски комплекс днес е запазена само черквата - еднокорабна, едноапсидна сграда. От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти - сцените „Съдът на Пилат“, „Юда връща сребърниците“, „Обесването на Юда“, „Отричането на Петър“, образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други. По-голямата част от стените са покрити с по-късни стенописи.

Уникалната нравоучителна сцена

Драгалевският манастир: Към Страшния съд в полите на Витоша

на праведниците царството небесно

Драгалевският манастир: Към Страшния съд в полите на Витоша

книжовно средище в Софийско

тайната революционна дейност

Драгалевският манастир: Към Страшния съд в полите на Витоша

в подготовката на общонародна революция

Драгалевският манастир: Към Страшния съд в полите на Витоша