“Политиците и памперсите трябва да се сменят често. И то поради същата причина.” Не е ясно чий е този цитат, макар че на много места го приписват на писателя Марк Туейн (fact check – не е негов). Но в навечерието на тези избори за Европейски парламент ми се иска да го напомня на всички онези българи, които могат да гласуват на тях, че само изборите могат да променят нещата. Знам, че повечето не вярвате в това. А също, че евроизборите не са това, което ще доведе до директна промяна в България. Но е добро начало – този вот е лакмус за управляващата коалиция и за политическите процеси в страната. Резултатите могат да донесат ако не трус, то поне кратковременна корекция в курса – поне до следващите парламентарни избори в България. А преди това през есента има местни. Така че всяка възможност за гласуване е добър повод да се припомни на политиците кой (би трябвало) да кара влака. Но защо не става? Нека се върнем на гласуването – поне половината имащи право на глас не отиват до урните. Представете си, че тези отвратени от модела ГЕРБ–БСП–ДПС решат да изненадат и отидат да гласуват. И пуснат бюлетина за някоя по-малка партия, чиито кандидати са ясно разграничени от политическите наследници на БКП, които през последните 15 години си разменят местата на политическата въртележка с вечния балансьор ДПС (и често чрез свои проксита в различни уж партийки). Или пък тези, които гласуват, но не го правят за малка партия, която харесват, за да не им “отиде гласът на вятъра”. Представете си този шок в системата, който нито ще бъде очакван, нито ще може да бъде компенсиран с купени гласове за 30 лева и 2 кебапчета – да, толкова струва демокрацията в България. Писал съм го и преди – демокрацията работи само и единствено когато всички участват в нея. Тя е привилегия и задължение за всеки – да я опазва и поддържа, като гласува. Има и други форми на участие, но най-важната и основополагаща е именно това упражнение – отиването до урните в изборния ден. Политиците ще правят всичко възможно да намалят броя на гласувалите, отвращавайки мнозина с действията си, ограничавайки други с правилата, но не бива да им позволяваме. Те това искат. А важното е какво искаме ние. А кого пращаме да ни представлява в Брюксел има огромно значение – там е центърът на разпределение на европроектите, там може да се налагат санкции, мониторингов режим и с новата европейска прокуратура да се започват разследвания и водят дела – нещо, на което все още не може да разчитаме в България (виж страница 4 по темата за Цацаратурата). В САЩ и Канада, където живеят повечето наши читатели, ще има 7 избирателни секции, по закон разположени в дипломатическите ни представителства. Там обаче едва ли ще гласуват общо повече от 50 души, които отговарят на условията за евроизборите (виж повече на страници 28-29). Но това не означава, че стотиците хиляди наши сънародници, които живеят в Европа, не трябва да отидат и да гласуват – отнема усилия да жертваш от свободното си време в неделния ден, но си струва. Когато всички участваме в процеса, няма как той да не сработи. На нашия сайт www.BG-VOICE.com може да намерите упътване как да гласувате на евроизборите, ако живеете в чужбина. Огледайте кандидатите, чуйте какво казват сега, спомнете си какво са правили преди и изберете – все има достойни, макар и малко. Не “всичките са маскари”, както искат да ни накарат да повярваме, за да ни принудят да останем вкъщи. Изненадай системата, шокирай системата – изборите са твоя шанс. Нека стане интересно.   Успешна седмица,