Лидерите на Европейския съюз не успяха да се споразумеят за размера на безвъзмездната помощ заради кризата с новия коронавирус, съобщи дипломатически източник. Те заседаваха извънредно и в неделя, след като не успяха да постигнат консенсус в планираните два дни в петък и събота. Страните от така наречената "пестелива четворка" (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция) не са съгласни за повече от 350 милиарда евро безвъзмездна помощ, а много от останалите страни, сред които Германия и Франция, настояват за минимум 400 милиарда. Според Австрия трябва да се измине още път, а унгарският премиер Виктор Орбан нападна нидерландския си колега, че обвързва финансовата помощ с политически въпроси. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел, домакин на срещата, събра 27-те лидери на вечеря след ден на срещи в малки групи, които не успяха да доведат до търсената развръзка и голям пробив в търсенето на споразумение. Той направи последно предложение за спасителната сделка в размер на 750 милиарда евро, насочена към преодоляване на зейналия разрив сред 27-те. Тъй като нарастваха опасенията, че срещата на върха ще се срине без споразумение, Мишел предложи да намали частта от безвъзмездните средства на сделката до 400 милиарда евро - по-малко от първоначалното си предложение от 500 милиарда - и да увеличи частта по заемите до 350 милиарда, спрямо предишното предложение от 250 милиарда. Мишел напомни на лидерите за пагубната човешка цена на пандемията - 600 000 мъртви, включително 200 000 в Европа, и ги призова да се обединят, за да изпълнят тази на пръв поглед „мисия невъзможна“. "Въпросът е следният: 27 лидери, отговорни за хората в Европа - сме ли способни да изградим европейско единство и доверие?" - каза Мишел според копие на бележките му, видяно от АФП. "Или ще представим едно лице на слаба Европа, подкопана от недоверие?", попита на вечерята Мишел. Но старши помощникът на шведския премиер Стефан Льофен заяви, че "пестеливата петорка" са готови да приемат максимум 350 милиарда евро като безвъзмездни средства в пакета и дори това е предмет на допълнителни договорки. "Става въпрос за отстъпките, по-високите амбиции за вложения за промените в климата и за това, че включваме механизъм, който прави така, че страните да не могат да получат пари от бюджета на ЕС или този пакет за възстановяване, ако не спазват принципите на върховенството на закона", каза Паула Олафсон пред АФП. Кръг след кръг от срещи на малки групи продължиха през целия ден, тъй като Мишел, подпомаган от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, се опитаха да сближат позициите на „пестеливите” – богати и по-задлъжнелите - и съсипани от вируса държави, за компромис. Но напредъкът беше болезненo бавен. Европейски източник заяви, че на масата за вечеря са се състояли нови сблъсъци, след като "пестеливите" са настояли за масивни увеличения на отстъпките, които получават от вноските си в бюджета на ЕС. Рюте също така иска държавите-членки да запазят правото си да налагат вето на националните икономически планове на Италия и Испания, за да ги задължат да проведат реформи в заемите, пазарите на труда и пенсиите - усилие, на което гневно се противопостави италианският му колега Джузепе Конте. "Що се касае за върховенството на закона - мисля, че дори не трябва да го коментираме, това е в основата на всяка демокрация", пък заяви премиерът Бойко Борисов при пристигането си за участие на заседанието на Европейския съвет в Брюксел. Той направи този коментар по повод обсъжданията отпускането на средства от новия бюджет на ЕС да бъде обвързано със състоянието на законността в европейските държави. По отношение на разпределението на безвъзмездните средства и заемите в бъдещия фонд за икономическо възстановяване на ЕС Борисов посочи, че може да се постигне компромис. Има шанс да се разберем, добави той. След тежки преговори, в които всяка държава защитаваше своите интереси, продължаваме и днес. Съжалявам, че въпреки изричното ни разбирателство да не се коментира нищо преди крайното ни решение, колеги са си позволили да изнасят казано от един или друг премиер, заяви Борисов по повод информациите, че е влязъл в спор в петък вечерта с холандския си колега Марк Рюте. Защитавал съм позицията, че пандемията е не в своя край, а тепърва ще има нови вълни. Погрешно е да считаме, че сме в края на пандемията. Нито имаме ваксина, нито имаме лекарство. Затова съм настоявал за две неща - максимум добре да подкрепим медицинската страна на пандемията, да имаме единен медицински протокол за всички европейски държави - дали ще носим маски, дали ще има дистанция, дали да работят ресторанти, кафенета, детски градини, училища. Всичко да е еднакво за ЕС. Второ - с безвъзмездните пари от европейската солидарност незабавно да се подкрепят социално слабите, хората, останали без работа и дизайните на "60/40", "80/20", за да се запазят работните места. Следващите шест месеца до година, в които се очаква най-тежкото в социален, икономически и всякакъв друг план. Паралелно с това да търсим в дългосрочен план как ЕС ще излезе от кризата в следващите години. Разбира се, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс, имат правото и да търсят по-голям контрол върху разходването на средствата. Това е нормално, в това отношение абсолютно подкрепям четворката на "спестовниците". В устройството на ЕС инструментът, органът, който упражнява контрол, се нарича Европейска комисия. Те имат право да спират фондове, да налагат наказателни процедури - абсолютно всички права. Абсолютно подкрепям холандския премиер Рюте и инструмента в Екофин всяка държава да има право да поставя проблем, където министрите на финансите и на икономиката да го решават, е много добър инструмент за контрол. Това е добър компромис, заяви министър-председателят.
