Европарламентът гласува директива, която поставя изискване пред страните-членки минималната работна заплата да достига нива поне 50% от средната за съответната държава. По този начин Брюксел цели да даде възможност за "достойни стандарти на живот и труд и да се насърчава колективното договаряне за заплащането".

Директивата предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава да прави "оценка за адекватност" на минималната заплата, като взима предвид равнището на цените и на трудовите доходи.  При тази оценка могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на реални цени. Другите варианти са да бъде скачена със средната брутна заплата в страната и да е 50% от нея или пък да е 60% от брутната медианна работна заплата. В момента в ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална работна заплата, докато в останалите шест - Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция, равнищата на заплатите се определят чрез колективно договаряне. Най-ниската МРЗ (710 лв. към момента) е в България, следвана от Латвия и Естония, а най-високите минимални заплати са в Люксембург, Ирландия и Германия. "Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила", уточняват от ЕП. В България обаче колективното договаряне не е широко застъпено, а минималното възнаграждение се определя по линия на редица субективни фактори.

Срокът за прилагане на директивата е 2 години.