Изследване на Института за населението и човека към БАН показва,че над 62% от българите са против емиграцията, а 15% одобряват живота в чужбина. Тези, които са на възраст между 18-25 години, най-често напускат страната, като основният мотив е да получат образование в чужбина. „Тези след 35 години не са толкова склонни да емигрират. Голяма част от младите, които отиват да получат образованието си в чужбина, много по-голяма е вероятността да останат и да работят в чужбина. Това е едно от предизвикателствата всъщност пред България как да осигури по-добро качество на работните места, както и качество на образованието. Защото именно това е една от причините младите да учат и да работят извън страната, особено тези, които са по-високо квалифицирани“, обясни пред Нова телевизия доц. Диана Бакалова от Института за изследване на населението и човека към БАН. Изследването показва още, че нагласите към емиграцията са по-скоро негативни.
„15% са тези, които имат позитивна нагласа към емиграция. Около 62% са тези, които имат негативна. И останалите са неутрални“, посочва доц. Бакалова.
През 2020 година броят на българите, които напускат страната, спада рязко заради пандемията.
„Младите хора, които имат по-слаби връзки със семейството си, с близките си, са много по-склонни да емигрират. Също така по-склонни са да емигрират тези, които са по-склонни към финансови рискове, да залагат, да инвестират в криптовалути, които търсят нови контакти и преживявания“, уточни доц. Бакалова.
По данни на НСИ емигриралите от страната българи от 2007 г. до края на 2021 г. са 324 550 до възраст 80+. От 2011 до 2019 г. се наблюдава ясно изразена тенденция към увеличаване на броя на емигрантите. През 2019 г. броят им достига пик. През 2020 г. пък броят на емигриралите рязко спада, което е обяснимо с избухването на пандемията от Covid-19, но през 2021 г. отново тръгва стремглаво нагоре.
Профил
Българите в чужбина и през 2022 г. изпратиха в Родината над 1 милиард евро
