През далечната 1942 година, 20 лета след появата на волейбола в България, в София се провежда първото държавно първенство за мъже и жени. Участват два отбора от столицата - АС-23 и Раковски, както и съставите на Пловдив и Варна. Раковски бие Варна с 3:0, а АС-23 надделява над Пловдив със същия резултат. АС-23 води началото си от клубовете Атлетик и Слава, обединени през 1923 г. Отборът се радва на богат за времето си спортен комплекс в Борисовата градина, където по-късно се разгръща спортната база на ЦСКА. Състезателите на Раковски са били предимно ученици от столичния квартал „Лозенец“. В очертанията на квартала от Перловската река до Хладилника е имало повече от 30 волейболни игрища. На финала през 1942-ра, Раковски печели с драма в пет гейма - 3:2. В основната шесторка на отбора са капитанът Л. Петров (Шолето), К. Томов (Диньо) – определен за най-добрия волейболист в първенството, Б. Караиванов (Словето), Б. Стоилков, Р. Шаханов и Ив. Живодеров. За съперника над всички се открояват Димитър Еленков и Коста Шопов. Като ученик Еленков започва да тренира футбол. През 1936 г. се премества в София и довършва средното си образование във ІІ мъжка гимназия. Там Димитър Еленков започва да играе волейбол и баскетбол. От 1937 г. до 1941 г. следва химия в Софийския университет, след което до 1946 г. учи индустриална химия в Държавната политехника, а скоро след това става асистент във Варна. Сред учредителите е на варненското студентско физкултурно дружество Академик – 1947 г. При дамите първенец през 1942 г. е съставът на АС-23 след победа на финала срещу отбора на Раковски с 3:1. Развитието на волейбола получава силен тласък през 1943 г. Това се отнася и за армията, и особено за Школата за запасни офицери в столичния квартал Горна баня. Военните маневри на школниците през есента завършвали в околностите на Перник. След тях цяла седмица в града се провеждали двустранни срещи по волейбол и други видове спорт между Перник и ШЗО. За сезона 1943-1944 г. е проведен само есенният дял от първенството на София. През 1944 г. има само подготовка на отборите, но срещи от първенството не се провеждат. След Втората световна война - 1945 г., откогато има и официални класирания, волейболът заедно с още 4 спорта продължава да се администрира от Съюза за игрите с ръчна топка (СИРТ) само в една стая на ул. „Иван Вазов” № 20 в столицата, пише в аналите на родната централа. За популяризиране на играта е решено преди всеки двубой от държавното първенство по футбол да се играят срещи по волейбол. Първият ни шампион след войната е излъчен през октомври 1945 година. Левски побеждава на финала ТВ-45 Варна с 3:0. При жените участват само столични отбори, а първенец е съставът на Славия-45, който печели с 3:2 финала срещу Раковски-ФК. Доста интересно история е и от и от 1947 г. В края на първенството за мъже през октомври в Пловдив на финала трябва да се срещнат Чавдар София и Чавдар Пазарджик. Столичани обаче напускат терена, преди да е започнал мачът, защото оспорват големината на топката. Съдията Веселин Темков (бъдещият известен треньор по баскетбол) отхвърля претенциите им и присъжда служебна победа за отбора от Пазарджик, който става първенец. Особено важна година за родния волейбол е 1948-ма с идването в България на известния руски специалист и дипломат Александър Аникин. Той посвещава десетки наши треньори в последните новости на съвременния волейбол. Още през януари е създаден ВКФС (Върховен комитет за физкултура и спорт), с председател генерал Владимир Стойчев. На дебютното световно в Прага през 1949 г. националите ни печелят бронз - това са първите световни медали за родния спорт изобщо. В състава ни са Костадин Шопов, Борис Гюдеров, Митко Димитров, Драгомир Стоянов, Тодор Симов, Георги Коматов, Панайот Пондалов, Гьоко Петров, Боян Мошелов, Коста Баджаков, Стойчо Кърджиев, Борис Владимиров, с треньор Валентин Анков. В групата надвиваме Италия с 3:1 (7, 13, 4, 9) и Франция с 3:0 (8, 7, 2). Във финалната фаза отново удряме „петлите“ с 3:0 (10, 14, 11), но губим от СССР с 0:3 (-8, -4, -1) и Чехия 0:3 (-8, -1, -8). На 18 септември побеждаваме Русия с 3:1 (9, 5, -5, 12). През 1949 г. България е приета за член на FIVB. Пред нас на мондиала са само СССР и Чехословакия. Първото ни домакинство на европейски шампионат е на кортовете на Колодрума в София през 1950 г. - медалите ни се изплъзват и завършваме 4-ти при мъжете - след СССР, Чехословакия и Унгария, а подреждането на почетната стълбичка при дамите е: СССР, Полша и Чехословакия.