Езерото Урмия в Иран е вторият най-голям подобен воден басейн на планетата. През последните няколко десетилетия обемът му е намалял с 80 процента. Пресъхването на езерото води до солени бури, които застрашават препитанието на десетки хиляди жители, както и на местните фламинго, елени и диви овце. Дори туристите, посещавали езерото за терапевтични бани в топлите солени води, вече не идват. Останали са кейове, които не водят наникъде, разпадащи се скелети на кораби са заседнали в тинята и докъдето поглед стига, се белее пустотата на солниците. Вилнеещите ветрове разнасят солта из обработваемите земи и постепенно превръщат почвите в неплодородни. Солените прашни бури възпаляват очите, кожата и дробовете дори на жителите в Табриз – град на близо сто километра оттук. През последните години водорасли и бактерии оцветяват в кървавочервено примамливите тюркоазени води на Урмия, които са осем пъти по-солени от тези на океана. Какво се е случило с това красиво езеро? Според учените климатичните промени засилват сушата и покачват горещите температури през лятото, които ускоряват изпарението. Това е само едната страна на нещата: инженери и експерти посочват, че езерото страда заради

хилядите незаконни кладенци
новите методи му помагат