Хората могат да усещат миризма и с езика, защото върху него има сензори за обоняние, характерни за носа. Учени от центъра „Монел“ във Филаделфия изследваха живи човешки вкусови клетки с генетични и биохимични методи. Така установиха, че те съдържат много ключови молекули, характерни за рецепторите на обонянието. След това с друг метод - калциево изображение, доказаха, че вкусовите клетки реагират на молекулите на миризмата по същия начин като клетките на рецепторите на обонянието. Други техни експерименти показаха, че една вкусова клетка може да съдържа рецептори и за вкус, и за миризма. Характерният вкус на повечето храни и напитки се дължи предимно на аромата. Вкусът като сетиво, което разграничава молекулите за солено, сладко, кисело, горчиво, служи повече за оценка на хранителната стойност. Миризмата обаче дава подробна информация за качеството - например колко силно мирише шоколадът, кафето или банан. Мозъкът комбинира информацията от вкуса, миризмата и от други сетива. Досега вкусът и обонянието се смятаха за отделни системи, които не взаимодействат, докато събраната информация не достигне до мозъка.
