Европейската комисия понижи значително прогнозата си за икономическия растеж на България за 2021 година до 3,8 процента. Това сочат есенните икономически прогнози на институцията, публикувани днес. В юлския си доклад ЕК залагаше на темп от 4,6 процента за страната ни за тази година, предаде БТА. Оценката за нарастването на българския БВП през 2022 година все пак остава непроменена на равнище 4,1 процента, т.е. темпът ще се ускори, но за 2023 година Брюксел очаква забавяне на растежа до 3,5 процента. Според базисния сценарий на Българска народна банка от септември прогнозата е БВП на България в реално изражение да отчете ръст от 3,9 на сто за тази година, който ще се ускори до 4,7 на сто през 2022 година, след което ще се забави до 3,8 на сто през 2023 година. Икономиката на страната ни се сви с 4,4 на сто през 2020 година, се припомня в документа на ЕК, в който за България се изтъква, че възстановяването се отлага заради предизвикателствата в краткосрочен план, свързани с ниската степен на ваксинация и високите цени на енергията. След бързото съживяване през третото тримесечие на миналата година, реалният БВП на страната остана приблизително непроменен до средата на 2021 година. Инвестиционната активност продължи да бъде в застой през първата половина на 2021-а, ограничена от все още високата несигурност. Износът на услуги укрепна донякъде, но остана доста под пълния капацитет. Краткосрочните показатели сочат около 40 процента по-малко пристигащи чуждестранни туристи през пиковия сезон юли-август. През следващите две години се очаква благоприятната икономическа перспектива да затегне пазара на труда, като равнището на безработица постепенно ще спадне до 4,6 процента през 2022-а и 4,4 процента през 2023 година. В същото време връщането на пълен работен ден и прогнозираното засилване на темповете на активност ще облекчат частично натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се ръстът на заплатите да остане силен - 9 процента догодина и 7,9 през 2023 година
