Българската икономика ще се завърне на нивото си от 2019 г. след две години - в края на 2022 г. За това ще помогне най-вече вътрешното търсене, но и възстановяването на износа. Преди това обаче се очаква страната да премине през още 5 месеца на икономически затруднения и сериозни трудности за износа заради втората вълна на пандемията и налаганите строги ограничения за населението в държавите от ЕС. Общият размер на инвестициите ще намалее през 2020 г. толкова много (-11.5%), че възстановяването им до нивото от миналата година няма да се случи до 2023 г. Тези инвестиции ще идват основно от правителството и завръщането към показателя от 2019 г. (4.5% от БВП) ще е бавно - ръст от 0.5% догодина и още 7% през 2022 г. Това е сценарий без милиардите евро, предвидени за специалния антикризисен фонд на ЕС, който още не е одобрен и не са известни условията за достъп до него, включително стандарти за върховенство на закона. Така изглежда част от есенната прогноза на Европейската комисия за България, представена днес в Брюксел. Според нея БВП ще се свие с 5.1% (при ръст от 3.7% през 2019 г.), а след това ще расте с 2.6% догодина и с 3.7% през 2022 г. Добрата новина е, че в междинната лятна прогноза се очакваше свиване с "около 7%", колкото беше и пролетната (-7.2%) през май, а сега е малко над 5%. Лошата е, че излизането от кризата ще е много по-бавно според есенната прогноза, защото през пролетта се очакваше ръст от 6% на БВП за 2021 г. и 5.3% през лятото, а сега е над два пъти по-малък. Според премиера Бойко Борисов това е "поредно потвърждение", че ще изправи България след кризата: Чак към края на 2022 г. България ще върне икономиката си на нивото от 2019 г. Безработицата ще се стабилизира на 5.8% за цялата 2020 г. , но на практика ще остане на това ниво и през 2021 г. (5.6%) и 2022 г. (5%) при 4.2% през 2019 г. Иначе казано, заетостта толкова ще намалее, че възстановяването на темпото от 2019 г. (0.3% ръст) ще се случи някъде в бъдещето - за 2020 г. тя ще е минус 2.9%, а компенсацията в следващите две години ще е 0.5% и 1%. Доходите леко ще се повишат, но основно заради това, че правителството вдига заплати в обществения сектор и повишава минималната заплата и събиранията за обществено осигуряване. За разходите на българите вероятно е някакво успокоение, че годината ще приключи с 1.2% инфлация (след това тя ще е 1.4% и 1.8%) и тя ще бъде движена предимно от сектора на услугите. България влезе в пандемията със силни фискални позиции, позволили на правителството да обяви помощни мерки в размер около 2% от БВП и да изкара две трети от 2020 г. с бюджетен излишък, казват от Еврокомисията. Но сега започва "гмурването" в правителствен дефицит - до края на 2020 г. балансът ще достигне минус 3% от БВП, толкова ще остане и през 2021 г. и ще е минус 1.4% през 2022 г. (отново изчислени без средствата от помощния фонд на ЕС). Засилването на пандемията през последните седмици и епидемиологичната ситуация означават, че прогнозите ни в обхванатия период са обект на изключително висока степен на несигурност и рискове, се казва в официалното съобщение на Европейската комисия. За еврозоната, която след оттеглянето на Великобритания вече покрива ЕС с няколко изключения в Централна и Югоизточна Европа, очакваното свиване е 7.8% от БВП с последвщ ръст от 4.2% и 3% в следващите две години. Съвсем малко по-добра е оценката за целия ЕС - рецесия от минус 7.4% (и възстановяване от 4.1% и 3%). И за двете зони това са малко по-добри данни за настоящата и по-лоши за следващата година. И на двете места няма да има завръщане през 2022 г. до нивата преди кризата Безработицата в еврозоната ще е средно 8.3% за 2020 г. и 9.4% догодина (8.9% през 2022 г.), докато за ЕС отново показателите са малко по-добри - 7.7%, 8.6% и 8%. Заради антикризисните мерки правителствените дефицити в еврозоната буквално ще експлодират от 0.6% от БВП през 2019 г. на около 8.8% през 2020 г. и ще останат на 4.7% през 2022 г. с постепенното спиране на помощните програми. Нивото на задлъжнялост на държавите също рязко се увеличава в зоната на единната валута - от 85.9% от БВП през миналата година на 101.7% през 2020 г. и до 102.6% през 2022 г. Спрямо България инфлацията в еврозоната и ЕС като цяло ще е много по-ниска, особено тази година - съответно, 0.3% и 0.7% за 2020 г. и завръщане към 1.3-1.5% за следващите две години. "След най-дълбоката рецесия в историята на ЕС през първата половина на годината и много силното възстановяване през лятото то бе прекъснато от увеличените случаи на ЕС", коментира еврокомисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони. "Ръстът ще се завърне през 2021 г., но ще са нужни две години европейските икономики да се върнат на нивото пред ипандемията. В сегашния контекст на мног оголяма несигурност националните икономики и фискалните политики трябва да работят за подкрепа, а пакетът NextGenerationEU - да бъде финализиран тази година и ефективно да започне използването му през първата половина на 2021 г." Колегата му Валдис Домбровскис, зам.-председател на Комисията, също изтъква, че втората вълна на пандемията е увеличила несигурността и е попарила надеждите за бързо възстановяване. "Но в тези бурни времена демонстрирахме решителност и солидарност и заедно ще начертаем пътя към възстановяване, използвайки всички налични инструменти. (...) Отново призовавам Европейския парламент и Съвета на ЕС да приключат бързо преговорите, за да започне превеждането на парите през 2021 г. - за да инвестираме, реформираме и възстановяваме заедно."