Tурският президент Реджеп Ердоган все още вижда мястото на страната си в Европа и ЕС, въпреки критиките, които неведнъж досега е изразявал. Той проведе разговори с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Това съобщиха в събота от офиса на турския лидер. "По време на разговорите бяха обсъдени въпроси за двустранното развитие между Турция и ЕС, както и регионални събития. Ердоган заяви, че ЕС заема приоритетна позиция в дневния ред на Турция. Той също така каза, че вижда бъдещето на Турция в Европа", се казва в изявлението. изявление.

Ердоган посочи необходимостта от подновяване на Митническия съюз, осигуряване на визова свобода за турските граждани и предприемане на стъпки в преговорите за членството на Турция в ЕС. "Необходимо е да се възстанови взаимното доверие, да се възстановят консултациите, да се сложи край на дискриминационните действия срещу Турция, която е страна-кандидатка в процеса на преговори. Президентът Ердоган изрази интерес към възобновяването на редовните срещи на високо равнище между Турция и ЕС и диалога на високо равнище" , се отбелязва в съобщението. Турция, асоцииран член на Европейския съюз от 1964 г., кандидатства за присъединяване към ЕС на 14 април 1987 г. Процесът на преговори за приемането й в ЕС започна на 3 октомври 2005 г. За да се присъедини към съюза, Турция трябва успешно да завърши преговорите с Европейската комисия по 33 от 35 преговорни точки (две не изискват споразумение). След това страните от ЕС трябва единодушно да гласуват за предоставяне на членство на Турция в Европейския съюз. На 6 юли 2017 г. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща страните от ЕС и Европейската комисия да преустановят преговорите за присъединяването на Турция, докато нейните власти не изменят конституцията. През април 2017 г. се проведе референдум за турската конституционна реформа, която значително разшири президентските правомощия. През последните четири години Брюксел и държавите-членки на ЕС на различни нива многократно заявиха, че действията на Турция я отдалечават от европейската общност и призоваха Анкара да определи позицията си. Президентът заяви в края на миналата година, че 2021 г. ще бъде "година на демократични и икономически реформи". Турция няма проблем, който да не може да бъде разрешен нито със САЩ, нито с Европа, нито с Русия, нито с Китай, нито с други регионални държави, обясни той. Управлението на Ердоган е белязано от постоянен спад в конституционните права и свободи в страната. Ситуацията в страната се влоши значително след неуспешния военен преврат през 2016 г., след който над 40 000 души бяха затворени. Според данните за 2020 г. Турция е втора по брой арестувани журналисти в света. Много критици предполагат, че Ердоган е използвал преврата, за да засили властта си и да предприеме репресии срещу политически опоненти.