Тълпи слизат от круизните кораби и пристигат с рейсове в Ефес. Пече, шапките не помагат, но добре, че ги има. Градът е основан от йонийските гърци около 1000 г. пр.Хр. на устието на река, която се влива в морето. По-късно е превзет от Крез, цар на Лидия. През 296 г. пр.Хр. царят на Тракия мести града на сегашното му място и го преименува Арсиноя – на жена му. Тогава днешният Ефес става голям пристанищен град и значението му за търговията на Средиземноморието се засилва. В състава е на Пергамското царство, а след това става част от разрасналата се Римска империя. Ефес е споменат и в Новия завет, припомня „Труд“. Казано е, че в него апостол Павел оставя Тимотей. Според легендата след Възнесението на Христос Света Богородица се заселва в Ефес и заживява там до смъртта си. С годините устието на реката се затлачва с тиня. Морето се отдръпва, а и настава малария. Градът е обявен за прокълнат, защото влезе ли някой в него, се разболява. Това е причина селището да опустее с векове.

 Мраморният „булевард“
 Фонтанът на Палио и Публичният дом
Библиотеката в Ефес, сн. Pixabay
Библиотеката на Целс
Стадионът в Ефес, сн. Pixabay