Би Би Си публикува писмо от Аида Черкез, която сподели своя опит с украинците за обсаденото Сараево с надеждата, че това допълнително ще ги мотивира да оцелеят в трудните времена, на които са изложени. Аида Черкез работи за Асошиейтед прес в Сараево от 1992 г., първо като водеща, а след това като репортер. Това е нейното писмо до украинците. "Светът разбира за какво се бориш. Скъпи приятели, хуманитарните организации тук, в Сараево, събират помощ за вас. Седя в апартамента си и се опитвам да си спомня от какво ще имате нужда най-много. Сега най-много се нуждаете от моите топли чорапи, яке или топли ботуши, а и от 30-годишната ми тениска с отпечатан лозунг, продължил 1425 дни, в които босненски сърби обстрелваха и обсадиха града ми. Нямаше вода, храна, електричество, отопление или комуникация с външния свят. Облякох тази тениска и прочетох съобщението, написано върху нея, когато повече от два милиона гранати паднаха върху главите ни, и избягнах безброй куршуми. На тениската пишеше: "Сараево ще бъде, всичко друго ще мине". Изправени сте пред лоши моменти, приятели, но ви изпращат оръжия, за да се защитите. Ние, босненците, се защитихме, но светът ни наложи оръжейно ембарго. Не му беше ясно защо е имало бой в Сараево. Слава Богу, разбра сега в Киев. "Лъжите ще те наранят най-много. Ще бъдете гладни, жадни и мръсни, ще загубите домове, приятели и членове на семейството, но това, което най-много ще ви нарани, ще бъдат лъжите. Лъжи, че си отговорен за това, което ти се случва. Тези лъжи ще направят безброй дупки в сърцата ви, но без да спират ударите им или да ги замразяват. Виждам, че телевизионната ви кула е разрушена. Те искат да ви държат на тъмно, точно както държаха нас в тъмното. Те искат да изключат светлината, за да не можем да видим какво ви правят. Запишете и запомнете всичко. Един ден това ще определи вашата история, ще обясни на украинците, които все още не са родени, какво се е случило, и вероятно ще бъде използвано като доказателство в съда срещу онези, които се опитват да ви убият. В предстоящите мрачни времена от време на време ще губите надежда, но аз ви пиша от бъдещето, и ви казвам, че ще оцелеете, точно като нас. Трябваше да съм мъртва, но оцелях, утре ще изляза с внуците си. И вие ще го направите, защото виждам във вас същата съпротива, която видях тук. Чувам те да пееш химна си, докато отблъскваш танковете с голи ръце. След време ще изпеете нови песни за смелостта си в тази беда и ще измислите свой собствен слоган, който ще ви поддържа живи. Засега ви изпращам най-ценното, което имам, моят лозунг, малко скроен за вас: „Украйна ще бъде, всичко друго ще мине“.