Много картини на повече или по-малко известни художници се славят като прокълнати. Най-известната е "Плачещото момче" на италианския майстор Бруно Амадио. Десетки негови колеги, както и специалисти по история на изкуството твърдят, че той е загадъчна личност, творила през миналото столетие, за чието житие-битие има оскъдни сведения. Някои го наричат гений, други – садист, трети – магьосник. Цялата истина за Амадио надали някога ще излезе наяве. С известна доза достоверност може да се твърди, че той бил почитател на Бенито Мусолини и участвал във Втората световна война като подофицер във фашистки полк. През 1946 г. - вероятно за да избегне възмездието, се преместил да живее в Испания и сменил истинското си име с псевдонима Джовани Браголин. Останалата информация за него се основава на мъгляви хипотези. Не се знае например защо творбите му не са изложени в нито един музей, макар че е известен.
Най-популярното платно на Амадио-Браголин е „Плачещото момче". Предполага се, че в качеството на модел той използвал сина си. Обаче детето се заинатило и не пожелало „да пусне сълзи". Художникът се сетил, че то изпитва ужас от огъня и прибягнал до своеобразно мъчение: започнал да пали клечки кибрит на няколко сантиметра от лицето му. Момчето се дърпало, но бащата, който по време на войната сигурно бил свидетел на какви ли не изтезания и издевателства над хора, включително и деца, го заставил да стои мирно. Един ден синът, чиито сълзи шуртели като ручей, не издържал и започнал да крещи: „Дано ти изгориш!" Детското проклятие се сбъднало.
Според една версия момчето умряло от пневмония три месеца след случката със запалените клечки, а няколко десетилетия след смъртта му неговият баща се превърнал в пепел при пожар в собствения си дом. За проклятието на „Плачещото момче" се заговорило едва през 1985 г. При това не в Испания, не и в Италия, а в Англия – след серия загадъчни съвпадения. Предимно в Северна Англия лумнали пожари в двайсетина къщи. Изгорели доста обитатели на овъглените домове. Журналисти, разследващи странните опожарявания, установили, че от цялото имущество винаги оцелявали само репродукциите на картината "Плачещото момче". Полицията потвърдила, че всъщност са горели само къщи, чиито стопани притежавали такива репродукции. Британските вестници били затрупани от лавината на десетки хиляди писма, в които собственици на къщи, купили репродукция на "Плачещото момче", разказвали ужасяващи истории не само за пожар в дома им, но и за внезапна смърт на член на семейството.
През 2015 г. възрастен мъж, представящ се за далечен роднина на Амадио-Браголин, разказал на журналист от британския вестник „Индипендънт", че художникът нарисувал поне десетина момчета от различни сиропиталища. Изоставените от родителите си, нещастни и отчаяни от съдбата си деца били готови да демонстрират страданието си пред всеки човек, който се интересувал от злочестия им живот. Поради това на платната те изглеждали като клети гаврошчета. Истинският или мним родственик на художника твърдял, че той подарявал на всяко сиропиталище репродукция на своята картина „Плачещото момче". Но в нито един детски дом не пламнал пожар...
