Тази седмица републиканците са категорично съсредоточени върху звездата на техния конгрес - президента Доналд Тръмп, и осигуряването на неговото преизбиране през ноември. Има обаче доста неизвестни за това какво или кой ще дойде по-нататък. Като оставим настрана речите, лансираните мнения и сценичното изкуство, националният конгрес на републиканците хвърля светлина върху началните ходове, които вече се предприемат за определяне на бъдещето на партията след Тръмп и това кой ще се издигне като неин кандидат през 2024 г., пише Асошиейтед прес. "За кулисите вече се случват доста неща", каза републиканският стратег Алекс Конант, работил за кампанията на сенатора от Флорида Марко Рубио през 2016 г. Все пак той каза, че същинската битка няма да започне преди изборите през ноември, когато гласоподавателите ще решат дали Тръмп ще остане в историята като някой, който по случайност е станал президент за един мандат, или като основател на нова Републиканска партия...
Мнозина очакват 2024-а да бъде повторение на 2016-а, която донесе голям брой сенатори, губернатори и бивши партийни служители, както и телевизионна риалити звезда, която малцина приемаха сериозно по онова време. Този път "Майк Пенс и Ники Хейли са за момента двамата най-големи фаворити на феновете", казва бившият губернатор на Уисконсин Скот Уокър, който беше кандидат през 2016 г. "Има и други, но никой друг не е дори близо до това високо ниво". Нещата много ще зависят от това дали Тръмп ще си осигури втори мандат. Ако той загуби, това може да отвори вратата на критиците като умерения губернатор на Мериленд Лари Хоган, който изрази тревога от справянето на Тръмп с коронавируса, а наскоро написа книга и създаде нова национална група за застъпничество, насърчаваща "двупартийни решения на здравия разум". В другия край на спектъра е Пенс, който от години служи на Тръмп като негов най-верен войник. Съюзниците му ясно осъзнават, че политическото бъдеще на бившия губернатор на Индиана ще зависи от това дали Тръмп ще спечели през ноември, и са напълно съсредоточени върху тази цел. От октомври Пенс започна да следва агресивен предизборен график, включващ 73 пътувания до над 24 щата. Той също така провежда телефонни разговори с консервативни групи като "Списъкът на Сюзан Б. Антъни" и фондация "Херитидж" , а към това се прибавя огромен брой от 152 регионални интервюта. Ако Тръмп наистина спечели през ноември, не е ясно как още четири години биха се отразили върху позициите на Пенс и дали той има обаянието или силата на звезда, за да поеме президентската поддръжничска база. Един дарител направи хаплива забележка, че Пенс носи целия багаж на Тръмп, но не носи много от привържениците му. В същото време все повече се шуми около Хейли - един от малкото служители, успели да излязат от правителството на Тръмп с неопетнена репутация, а според някои мнения дори със засилени позиции. Откакто напусна, тя се опитва внимателно да балансира, като запазва известна независимост от президента и същевременно не предизвиква пряко неговия гняв. В своята реч на конгреса снощи Хейли изрази непоколебима подкрепа за президента, като същевременно отдели време, за да се представи пред публиката. "Гордея се, че съм дъщеря на индийски имигранти. Те са дошли в Америка и са се засилили в градче на юг", каза тя. "Баща ми носеше чалма. Майка ми носеше сари. Аз бях кафяво момиче в един черно-бял свят." Това минало може да я направи неустоим кандидат в момент, когато американският електорат става по-млад и по-разнообразен. Хейли също така би могла да се обоснове пред избирателите, че има необходимия опит като човек, заемал висш пост в изпълнителната власт, както и в националната сигурност. "Независимо от резултата на изборите, консерваторите и републиканците ще разглеждат Хейли като един от най-талантливите посланици на каузата навсякъде в страната", каза Роб Годфри, който беше говорител на Хейли, когато тя беше губернатор на Южна Каролина. Откакто се оттегли от поста на посланик в ООН, Хейли често се изявява като оратор в защита на действащи републикански сенатори, които се борят за преизбиране в колебаещи се щати. Сред тези, за които агитира тя, са Джони Ърнст от Айова, Том Тилис от Северна Каролина и Гори Гарднър от Колорадо. "Тази възможност й позволява да си създава много приятели", каза Годфри. "Тези приятели са активисти в щати, които гласуват в началто на първичните избори. Те са приятели с дарители в цялата страна, на които тя може да разчита в бъдеще за каквото и да поиска да прави." Това е работата, която вършат евентуалните кандидати зад кулисите: изграждат отношения, запознават се с дарители, консерватори и лидери в щати, които гласуват в началото, и се опитват да си изградят образ пред нацията. Но независимо дали ще спечели или ще загуби, Тръмп ще остане фигура, оказала голямо влияние, променяйки партията от модела, оформен от Роналд Рейгън и семейство Буш, в националистическо, популистко движение, подхранвано от недоволството на представители на бялото население. "Не можеш да се върнеш с машина на времето преди четири години и да следваш политиките отпреди четири години. Също така не можеш да казваш, че ще правиш обратното на това, което прави Тръмп", каза анализаторът по националната сигурност от консервативната фондация "Херитидж" Джеймс Карафано. Историкът Дъглас Бринкли каза, че според него е малко вероятно Тръмп да престане да бъде в светлината на прожекторите, когато и да напусне поста. "Доналд Тръмп никога няма да се оттегли кротко в мрака", каза той. "Само защото губи, не значи, че това е краят на явлението "Тръмп" в американската политика. А ще бъде много трудно за някой републиканец да спечели номинацията без одобрението на Тръмп през 2024 г.", освен ако Тръмп не затъне толкова дълбоко в правни проблеми, че да се превърне в парий, каза той. От своя страна Вашингтон се готви за нови интриги. "Може би обществеността не е готова за това, но със сигурност маниаците в медиите и политиката са готови", каза Уокър. "Те не искат да гледат след 2020 г., но са развълнувани."
