Емблематичната руска неправителствена организация "Мемориал" документираше в течение на три десетилетия сталинските чистки, а после и репресиите в днешна Русия на Владимир Путин, след което сама стана тяхна жертва. Руският Върховен съд постанови във вторник закриването на "Мемориал" заради нарушения на оспорван закон за "чуждестранните агенти" - политическо решение според тази НПО. С ликвидирането й, властта на Путин изглежда цели да нанесе последния удар на организацията, превърнала се в символ на демократизацията от 90-те години на миналия век. И това се случва в края на 2021 г., една година, белязана вече от репресии по всички направления срещу критиците на Кремъл. Трийсет години "Мемориал" неуморно призоваваше и настояваше Кремъл да действа, с което си навлече неприязънта на много висши служители, както и наказателни мерки, стигнали дори до убийство. От сталинските престъпления до зверствата в Чечения - организацията, създадена през 1989 г. от съветски дисиденти, сред които бе лауреатът на Нобелова награда за мир Андрей Сахаров, спечели авторитет с прецизните си разследвания. В едно от последните си проучвания през март организацията разкри самоличността на бойци от тайнственото паравоенно формирование "Вагнер" и подаде срещу тях иск, като ги обвини във военни престъпления в Сирия. Според критиците на "Вагнер" и Запада, групировката действа от името на Кремъл. Успоредно с това "Мемориал" поддържаше списък на политическите затворници, осигуряваше им помощ, подпомагайки също така мигрантите и сексуалните малцинства. "Врагове на народа" Работата на тази неправителствена организация в Чечения - руска република в Кавказ, сцена на две войни, бе основна част от действията, с които тя си спечели на Запад известност и голям престиж, а през 2009 г. Европейският парламент я удостои с наградата "Сахаров". По време на чеченските конфликти през 90-те години на миналия век и първото десетилетие на 21 век сътрудници на "Мемориал" присъстваха на терена, като документираха жестокостите на руските войници и на местните им спомагателни части. "Това винаги будеше омраза у властта", разказа през ноември пред АФП Ирина Шчербакова, която е сред основателите на организацията. През 2009 г. представителката на тази НПО в Чечения Наталия Естемирова бе отвлечена посред бял ден и разстреляна с куршум в главата в Грозни. Обвинен за убийството, авторитарният чеченски ръководител Рамзан Кадиров, нарече в отговор членовете на "Мемориал" "врагове на народа". През 2018 г. нов инцидент стана причина неправителствената организация да се изтегли от Чечения - шефът на местния й офис Оюб Титиев бе осъден по дело за наркотици, за което критици на властите казаха, че е било нагласена работа. Обсебени от паметта По думите на основателите й, дейността на "Мемориал" започва далеч преди официалното създаване на сдружението през 1989 г. Целта й тогава е да установи и отдаде почит на милионите забравени жертви на съветските репресии и ГУЛАГ. През 60-те и 70-те години на миналия век активисти започват да събират данни за тези престъпления нелегално, а после и открито - след перестройката, започната от съветския ръководител Михаил Горбачов. "Мемориал" е наследничка на едно движение, прераснало в организация, която не спря да повтаря силно, на висок глас, че е много опасно паметта за диктатурата да се изтрие от колективното съзнание", резюмира историчката Ирина Шчербакова. С идването на власт на Путин през 2000 г. тази задача става все по-трудна, защото Кремъл, защитавайки идеята за една интерпретация на историята, която превъзнася могъществото на Русия, омаловажава престъпленията на СССР. На 9 декември Путин разкритикува дейността на "Мемориал" с твърдението, че организацията е включила помагачи на нацистите сред жертвите на сталинските репресии в базата си данни с общо три милиона имена. "Мемориал" отвърна, че става дума за една-единствена грешка и тя вече е поправена. Прокурорът Алексей Жафяров обвини във вторник организацията пред Върховния съд, че "създава лъжлив образ на СССР като терористична държава" и се опитва "да реабилитира нацистки престъпници". "Мемориал" изобличи и други форми за натиск срещу нея с цел да заглушат гласа й. Така например във връзка с дело, изцяло изфабрикувано според организацията, един от историците й, изследващи сталинските чистки в Карелия (Северозападна Русия) - Юрий Дмитриев, бе осъден на 27 декември на 15 години затвор за "сексуални посегателства". През пролетта "Мемориал" изгуби и процес срещу прокуратурата, в който бе настояла да получи данни за прокурори, разпореждали екзекуции по времето на СССР.
