С провал завърши опитът на Словения 2030 г. да бъде посочена като целева дата за присъединяване на шестте страни от Западните Балкани към ЕС. Съюзът не спази и обещанието си за отпадане на визите за Косово, съобщи "24 часа". След двудневна среща на върха лидерите на 27-те членки все пак обещаха членство на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово и Албания, но в неопределено бъдеще и ако изпълнят критериите в различни области - от съдебна реформа до икономика, се казва в заключителната декларация от Словения, която е ротационен председател на съвета на ЕС. Държави като Дания, Франция и Нидерландия, се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. София пък е против преговори със Северна Македония заради спора за езика, културата и общата история, отбелязва Ройтерс. “Очакваме да спре този процес на дебългаризация, да се изкорени езикът на омразата, превратното тълкуване и представяне на България в учебници, музеи, на паметници, включително и в публичното говорене на представители на официални институции, както и в държавната политика. Тогава нашият народ и нашето общество ще са готови да кажат “да” на започване на преговори”, заяви президентът Румен Радев след срещата. “Воденият от десетилетия “възродителен процес” спрямо македонските българи не е двустранен проблем: правата на човека и недискриминацията са фундаментални принципи, заложени дълбоко в основите на ЕС”, категоричен бе Радев, който проведе няколко срещи с представители на Скопие. В първата, която се състоя по инициатива на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи, участваха словенският премиер Янез Янша и македонският Зоран Заев, както и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Във втората среща държавният глава обсъди европейската перспектива на Северна Македония с германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и отново със Зоран Заев. Радев подчерта, че тези срещи на най-високо равнище в Словения се провеждат на фона на множество сигнали за преследване и заплахи на хора с българско самосъзнание в процеса на преброяване в Северна Македония. Те се случват и на фона на подмяната преди няколко дни на български паметник, което показва, че се преследват не само живите, но и се унищожава паметта на мъртвите българи. Президентът припомни, че през май служебното правителство е заварило отношенията между България и Скопие в задънена улица въпреки тригодишните прегръдки и обещания за безусловна подкрепа, въпреки “буксуващия” двустранен договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Радев посочи, че София работи за подписването на двустранен протокол със Скопие, който се очаква да бъде завършен и представен в началото на ноември. България очаква не нови обещания и декларации от страна на югозападната си съседка, а правно обвързващи гаранции, включително изменение на Конституцията на Северна Македония и включване на българите сред държавотворните народи, изброени в нейния преамбюл. Македонският президент Стево Пендаровски от своя страна поиска подкрепа от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис по въпроса за българското вето. Пендаровски уточни, че не е искал никакви гаранции или обещания, доколкото нещата не зависят от Мицотакис, но допълни: “Получих обаче ясен ангажимент и ясна декларация от негова страна, че досега е правил това и ще продължи да го прави”. ЕС трябва да поеме ангажименти по отношение на Западните Балкани, коментира гръцкият премиер, като добави, че ако съюзът не заяви присъствието си в региона, “няма никакво съмнение, че други ще попълнят празнината”. В Словения Зоран Заев обяви, че народите на страните от Западните Балкани очакват декларациите на ЕС да бъдат изразени в дела и че ако ЕС не действа, разочарованията на народите в региона ще бъдат непоправими и ще нанесат огромни щети на голямата европейска идея за общност и сътрудничество. Албанският премиер Еди Рама заяви в интервю за испанския “Ел Паис”, че “вече не очакваме нищо от Европейския съюз”, съобщи агенция МИА. Научихме по тежкия път да не очакваме нищо, тъй като видяхме, че Европа не е в много добър момент, има много вътрешни проблеми и разширяването не се чака с ентусиазъм, заявил Рама за срещата на върха. Самата Меркел обяви, че не подкрепя определянето на фиксирана дата за приемането на страните от Западните Балкани. “Не вярвам в определянето на дати. Вярвам в сдържането на обещания. След като веднъж условията са изпълнени, приемането може да бъде реализирано”, каза тя. Макрон отбеляза, че приемането на още 6 членки ще изисква реформи в процеса на вземане на решения в ЕС, който вече се движи бавно. Шефката на ЕК бе категорична, че въпреки застоя в преговорите мястото на Западните Балкани е в ЕС.