В България започва масово търсене на нови мутации на COVID-19. Заповедта е на здравния министър. 10% от всички положителни проби в лабораториите ще бъдат подробно секвенирани. До момента е открит само един случай на заразен с индийския "Делта” вариант в началото на април. Става въпрос за чуждестранен студент в Плевен, който се е заразил от приятелката си, пътувала до Индия. Тя е напуснала България, а мъжът се е самоизолирал. Прогнозата на експертите е, че до две седмици ще е ясно, доколко тази мутация се е разпространила в страната. Седмично в една от лабораториите се тестват над 2 хиляди души за COVID-19. От началото на пандемията всеки тест с отклонения в показателите се дава в Националния център по заразни и паразитни болести. „Когато имаме съмнителни проби, се консултираме с тях. Изпращат се в хладилни чанти с определена температура”, обясни Маргарита Дайова пред Нова телевизия. Сега обаче лабораториите ще са задължени да дават не само съмнителните проби, но и 10 на сто от всички позитивни тестове, установени с PCR тест - по четири разписани критерия. „Пациенти, които са ваксинирани, и след това е установено, че пак са позитивни. Пациенти с реинфекции на вируса. Пациенти, при които доста дълго е продължило самото боледуване, и пациенти, които са се върнали от чужбина”, поясни Дайова. Всяка седмица проби в столицата ще идват от всички краища на България - или 122 лицензирани лаборатории. „Това е много важно - да имаме извадка от различни области. Наистина ще даде една по-пълна картина на това какво имаме в страната, какви видове коронавирус”, поясни проф. Ива Христова. За да успеят с по-големия обем работа, от Центъра по заразни болести са се сдобили с още един уред за целогеномно секвениране на вируси. До сряда в Националната референтна лаборатория са имали възможността да секвенират само до 200 проби седмично, с новата апаратура обаче те вече ще станат 400 - или двойно повече. По-бързо, смятат експертите, ще разберем не само колко са заразените с индийския „Делта” вариант, но и дали у нас има вече случай на някой от другите известни щамове - нигерийски, бразилски и южноафрикански. „Ние търсим всичко. Правим едно пълно разчитане на генома и гледаме към кой вариант той ще се съотнесе. Така че, който и да е от вариантите, ще бъде засечен. Ще отнеме около две седмици”, каза още проф. Христова. Информацията ще се събира и в новата база данни на здравното министерство, която до месец трябва да покаже колко от българите са се срещали с вируса.