Цветана Денкова започва в сряда снимките на "първия български игрален филм, създаден изцяло в САЩ". Сиси, както тя е по-популярна, споделя за издание от Мемфис, щата Тенеси, че заглавието е "Аромат на липа", пише "Дневник". Тя описва първия си подобен проект като вид черна комедия. Филмът насочва вниманието към малката българска общност, една подминавана част от жителите на Мемфис, а в местните отзиви се казва, че Денкова показва и това, че в тази част на САЩ има потенциал да се снимат международни продукции. Повечето от диалога ще е на български и водещите актьори са от България, а историята ще се върти около имигрант, търсещ пътя си между новите американски преживявания и традиционната българска общност, между индивидуализма и колективното. Според Денкова става дума за американската мечта и има ли реално подобно нещо. "Това е история за българската общност, но и гледна точка към американския живот", описва тя. Сега си сътрудничи с работещия в Лос Анджелис Джордан Трипийр. Бюджетът е скромен - половин милион долара, покрити отчасти от Film Collaborative - организация с нестопанска цел, подпомагаща независимото кино. Предимство носят и финансовите стимули на щата Тенеси за създаването на филми. Снимките ще продължат 18 дни, като с проекта ще бъдат ангажирани около 65 души, включително осемте български актьори и помощник-сценарист от България. Денкова споделя, че получаването на работни визи за тях е било най-големият проблем в подготовката на проекта, отнела няколко години. Поканените актьори са имена като Иван Бърнев, Албена Колева и Точно Токмакчиев. Сиси идва със семейството си - родителите Румен и Снежина Денкови и брат й Васил, в страната през 1997 г., когато е на 10 години. Бяхме само с две чанти с дрехи и не знаехме английски, допълва тя историята на поредните, спечелили "зелена карта". Баща й свирел на тромбон по курортите около Варна, а в САЩ е един от основателите и настоящ президент на RDX, фирма за товарни превози - типичен пример за "американската мечта". Българската общност в Мемфис е сплотена и си помага, разказва още Денкова. Тя описва Америка като огромно място, в което човек може да се окаже силно изолиран. "Хората не живеят сред други хора. Не е като да излезеш от апартамента си и да излезеш на булевард, пълен с хора като теб, както е в европейските градове. Затова създадохме усещане за общност и приятелство като това, което познаваме от дома. На практика съм израснала сред българи имигранти от предишното поколение. Ако се нуждаеш от някакъв ремонт в банята, първо се обаждаш на приятел българин." Българската общност в Мемфис е вероятно под 100 души, смята Денкова. Запитана откъде знае за колко души става дума, тя отвръща: "Ами, ние всички се познаваме!" През 2005 г. тя завършва политически науки в Университета на Мемфис и се мести в театралните среди в Ню Йорк. После се мести на Западния бряг - в Ел Ей, където работи различни неща в киноиндустрията. Пандемията я кара да се прибере у дома: "Осъзнах, че ако остана в Лос Анджелис, ще мине доста време, преди да мога да направя филм по старомодния Мемфис инди начин." Неотдавна се е омъжила за Антъни Смит, преподавател по музика и директор на училищен оркестър.