8 март е бил винаги много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от омразно минало за някои, за други пък лицемерен и смешен заради клишето, в което се е превърнал. Този празник днес отразява всички лица на жената. Празникът на майките и на жената, която очаква признание за значимостта си. Често това се изразява в подаръци, цветя, поне малко по-различно отношение от другите дни. Заради това е и толкова харесван от женската част на обществото. Все още в много предприятия и фирми мъжете почитат колежките си по някакъв начин – независимо, дали идва от ръководството, или спонтанно. Тогава 8 март става и забавен, но не по-малко значим. Празникът има много лица, много поводи за дискусии за тези, които искат да ги намерят. Но е факт, че той се е деформирал и малцина си спомнят откъде идва поводът и защо е точно тази датата му. Преди всичко останало – той е празник от жената за жената. Очакванията ни към мъжете или децата ни всъщност са съвсем неоснователни. Да бъде обявен 8 март за Международен ден на жената от ООН през 1977 г. има толкова важни причини, които нямат нищо общо с майчинството и любовта или пък политическите режими. История, градена от малки триумфи, като правото да има еднаква тоалетна за жени и мъже или големи – като правото да гласуваш и сама да бъдеш избирана. Толкова много жени по света са били пионер в толкова много области, че е трудно да обхванем с поглед цялото това наследство, което днес малко или много приемаме за даденост. Нашето родно наследство също изобщо не е за пренебрегване. Да си спомним за жените хайдутки, първите светски учителки и интелектуалките, за жените партизанки, за милосърдните сестри по фронтовете на толкова много войни, за жените героини на социалистическия труд, за всички онези жени, които бяха първи в професията си, а после я и преподаваха. Имената им се нареждат в световната история на женското движение за еманципация, рамо до рамо с техните сестри. Д-р Елизабет Блекуел пък е първата жена - дипломиран лекар в САЩ през 1849 г., а през 1859 г. става и първата жена, вписана в Британския лекарски регистър. През 1866 г. се дипломира д- р Тота Венкова – първата жена лекар в България, милосърдна сестра, после и лекар на фронта, до последно упражняваща професията си безплатно. Те не само са работили в епоха, когато е било немислимо жена да го прави, те са проправяли път на всички жени след тях, които вече са можели да мечтаят за свободна професия, образование, място в обществото и за признанието му. В модерни времена акцентът, разбира се, се е преместил значително от извоюване на права и отстояването, себедоказването. Осми март е замислен като международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В България денят, по времето на социализма, празникът на жената бе повод за грандиозни банкети и огромни букети. След 10 ноември, много жени се отказаха от празника, защото твърдят, че мъжкото внимание трябва да е всекидневно, а не веднъж годишно. По света, първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Днес вече празникът е нещо като комбинация между Ден на майката и Свети Валентин.