"Здравейте, ние сме от армията. Трябва да се поставите под карантина." Каски с микрофон, нашивки, пагони - испански военни са натоварени да проследяват контактите на болни от COVID-19 в най-силно пострадалата страна от ЕС. Главната квартира на въоръжените сили в центъра на Мадрид. На вратата има табелка: "Отдел "Епидемиологично наблюдение" за подпомагане на Мадридския регион". От 9 до 21 ч., без почивни дни, всеки от десетината военни тук прави по 70-80 обаждания, за да установи контактите на лица с положителен тест за COVID-19. "Аз работя за област Мадрид, проследявам контактни лица, получих вашия номер от човек с положителен тест. Първо бих искал да узная къде се намирате сега. Ще трябва да се поставите под карантина за 10 дни", произнася един от тях. Изпратени от централната власт в помощ на най-силно засегнатите региони в страната, където недостигът на човешки ресурси е посочен като една от причините за новия епидемичен скок, над 2000 военни осигуряват проследяването на веригите на инфекция. Зад този израз се крие къртовска работа с цел да бъдат откривани един по един хора, предполагаемо заразени и способни на свой ред да инфектират други. Понякога ги изпращат на Пи Си Ар тест, но най-важно е да бъдат убедени да се изолират от останалия свят. "Идеята е да дадем повече време на лекарите", претоварени в момента заради здравната криза, обяснява майор Томас Гарсия от спомагателната медицинска служба. Общо девет души с военноморски униформи седят в тази дъждовна октомврийска сутрин зад преграда от плексиглас, тихо говорят по телефона и тракат по клавиатурите, водейки си бележки. Започнали работа едва преди две седмици, проучвателите набират номерата на хора с положителни проби, регистрирани в регионалната здравна система, разпитват ги за контактите им, изготвят "карта на заразяванията" и изчисляват времето за карантина. Да гарантираш анонимността на заразените, докато разговаряш с контактните им лица - това наподобява акробатичен номер. Най-често човек контактува "с двама-трима, някои с по седем души", понякога обаче те са доста повече, както в скорошни случаи с учителка и служител в заведение за бързо хранене. "Не, не и не - той не бива да ходи на училище, защото сестра му е с положителен тест", "Дезинфекцирайте добре банята, щом я използвате съвместно с вашия съпруг". Сред тихите разговори долавяме как хората споделят деликатни неща. "Вината не е ваша. Разбира се, че не искате да навредите никому. Не мислете повече за това." Ефрейтор Рафаел Медел знае: "за тези хора може да е удар" новината, че са заразени. Нещо по-лошо, някои не искат изобщо да вдигат телефона или да съдействат. "Ако отговори роднина на заразения, защото той самият е в болница или е починал, нещата стават сложни", признава той. Спомня и за погребение, превърнало се във вирусна бомба: инфектирани били всичките 20 души, присъствали на церемонията. "Тогава колегите дадоха всичко от себе си. Имаше толкова контактни случаи!", добавя Медел. "Понякога човекът отсреща е самотен и си излива мъката", разказва майор Гарсия. По думите му веднъж военен от екипа, след като затворил телефона, прошепнал срамежливо: "Тя ми напомни за моята баба". За хората от групата е най-важно "да изслушват" тези отсреща и "да са внимателни към тях", подчертава той. "Всеки си има стил, всеки си има свой подход", отбелязва Ана Кастильо, координатор и началник на залата. Колко време ще посветят тези хора на своята нова професия? "Колкото трябва", обещава министерството на отбраната.