През Руско-турската война от 1877 г. Москва губи 14 генерали на двата фронта - Балканите и Кавказ. Всички те са прибрани обратно в родината си с изключение на генерал Вилхелм Карлович фон Олдекоп, чиито кости са положени в двора на църква край Плевен. Ако за онези времена препускането на кон с извадена от ножницата сабя е било въпрос на воинска доблест в цяла Европа, а миризмата на барут е пропивала почти всеки генералски пагон, модерното разбиране за конвенционални бойни действия отдавна е отхвърлило подобни рискове. По тази причина прииждащите новини от конфликта в Украйна за огромни загуби във висшето ръководство на руските въоръжени сили провокират размисъл за истинността на информацията, от една страна, а от друга - за руския военен механизъм на действие в случай, че тази информация се окаже вярна.
Истината, която не може да бъде заобиколена
„Много, много необичайно“
Как да обясним загубите?
