Възможността на парламента да вика главния прокурор най-малко веднъж на три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси приравнява орган на съдебната власт на структура под пряк парламентарен контрол и така има "недопустимо нарушаване на баланса между властите" и "противозаконно навлизане" на законодателната власт в чужди правомощия. Това е мнението на прокуратурата дни, след първото изслушване на Иван Гешев пред депутатите. "Това задължение (за изслушването на комисия – б.р.) е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, което поставя въпроса за равнопоставеността между различните органи в съдебната система и за пропорционалността на нормата", отбелязват от държавното обвинение. Те дават и други примери за недопустими "разширения" на конституционните норми. От прокуратурата подчертават: "Компетентността на Народното събрание по отношение на съдебната власт, в частност на прокуратурата, е точно определена в чл.84, т.16 от КРБ и е ограничена до изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор и на други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което допринася и за постигане на публичност и прозрачност в работата на прокуратурата". Държавното обвинение цитира и решение на КС от 1995 г., според което с оглед разделението на властите "от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати". "Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона", подчертават от пресцентъра на прокуратурата.
