Редове от хора в затворнически униформи, застанали в поза „лотус“, с номера на гърба, взрени в телевизори, показващи некачествени черно-бели изображения от дейността на Китайската комунистическа партия – това е картината в една от 240-те секции на затвора Урумки номер 3 в Дабанченг.
Журналисти от АП, които получиха ексклузивен достъп да съоръжението за задържане, пресметнаха, че там има около 10 000 затворници, а ако се претъпче, може да поеме и още доста.
Затворът е най-големият в Китай, а вероятно и в света и площта му от 220 хектара е двойна на тази на Ватикана. Официално Урумки 3 се води предварителен арест.
Мащабът на това съоръжение, което бе и разширено, предполага, че китайското ръководство държи и очаква да задържи още много уйгури и други жители на региона, предимно мюсюлмани. Сателитните изображения показват редове нови постройки, простиращи се на почти цяла миля.
За последните 4 години Китай е задържал над милион членове на малцинствата под предлог за „борба с тероризма“, след серия от бомбени атентати и атаки с хладно оръжие, проведени от малък брой уйгурски екстремисти.
Така възникнаха скандалните „тренировъчни лагери“ като този в Дабанченг, които обаче се оказаха места за тормоз, оградени с бодлива тел. Пекин първоначално отричаше съществуването им, но под международен натиск и критика съобщи през 2019 година, че техните обитатели са „завършили“ курсовете.
Сателитни изображение и анализи на експерти обаче показват, че макар и много „тренировъчни центрове“ да са наистина закрити, някои, като този в Дабанченг, остават функциониращи. Центърът бе обогатен с нови съоръжения, включително това за заръжане на арестанти, с площ от 85 акра. Ситуацията говори за опит за превръщане на извънзаконните центрове в по-трайна система от затвори и места за предварително задържане.
Там се намират много практически невинни хора, затворени заради неща като излизане в чужбина и посещение на религиозни сбирки. Те са смесени с хора, които са извършили истински престъпления.
Властите обаче разглеждат комплекси като Урумки 3 като реабилитация на върховенството на закона и подчертават, че затворниците получават топла храна три пъти дневно. Те предпочитат да наричат такива места „центрове за преобразоване“.
Нещата обаче изглеждат различно. Целият комплекс е ограден от над 6-метрова бетонна стена с наблюдателни кули и електрическа ограда. Охранителите са въоръжени с автомати и с във военна униформа.
Повечето от затворниците, които могат да се видя, изглеждат на външен вид уйгури. В контролната зала наблюдаващите надзиратели гледат в дузини екрани, показващи какво става във всички секции.
Според ръководството на центъра, често се употребяват видеоуроци, с които карали затворниците да размислят върху престъпленията си. Задържаните прекарват тук между 15 дни и година, в зависимост от престъпленията.
Центърът не работи с пълния си капацитет в момента, хората са разпределени между 3 и 6 души в килия.
Според изследователя Джийн Бънин уйгурите са карани да подписват признания за това, което властите наричат „терористична активност“. Някои след това биват освободени. Има случаи на хора, минали през затвора заради „престъпления“ като четене на религиозни текстове, инсталиране на приложения за споделяни на файлове или просто защото са „неблагонадеждни личности“.
Журналистите на АП не са забелязали знаци за употреба на мъчения и не им е било разрешено да говорят пряко със задържаните. Избягал от Китай уйгур обаче разказва, че негова вече починала приятелка, която е работила в Дабанченг, е виждала такива жестокости, че припаднала. Двама тийнейджъри били принудени да подпишат признания, че са замесени в тероризъм, въпреки че по съответното време учели в Египет. Кожата им обаче била съдрана от бой.
Жена, която работел като учителка в съоръжението в Дабанченг, разказа, че било „по-лошо от ада“ и докато преподавала на затворници, чувала звуците от мъченията на хора с електрически палка и железни столове.
Свидетелствата от центровете за задържане навсякъде из региона на Ксинян са много различни – от ограничаване на свободата без физическо насилие до употреба на мъчения. Те много трудно могат да се проверят, защото властите в Ксинян отричат всичко, свързано с тормоза.
Китайските официални лица продължават да отричат и че затварят уйгури по фалшиви обвинения. Затворите обаче се разширяват и това се вижда и на сателитните изображения. Запитан какво представляват новите сгради и наблюдателни кули, официалните лица се правят, че не знаят.
