Сред църковните празници има три, които са посветени на светиите Господни, които по своята значимост се открояват от останалите, посветени на различни светци и се числят към големите празници на Църквата Христова. Тези три празника са Рождество на св. Йоан Предтеча, Отсичането на неговата глава и празникът на светите апостоли Петър и Павел. Явяването на светия архангел Гавриил на свещеник Захария в Храма с вестта, че жена му, праведната Елисавета, ще роди син, който ще върви пред Господа, Спасителят на света, както и последвалото изпълнение на това предсказание, е първото събитие, разказано от св. евангелист Лука. Три месеца след Благовещение св. Йоан се родил „в град Иудин“, а шест месеца подир това Христос се родил във Витлеем. Раждането на св. Йоан Кръстител е първата радостна вест, изпратена от Бога на човешкия род, начало на неговото спасение от властта на дявола, греха и вечната смърт. Поради това Рождество на Йоан Предтеча е един от най-древните и най-почитани сред християнските празници. Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и скакалци. След като навършва 30 години, започва да проповядва. Той извършва обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл, и придобива голяма популярност сред жителите на Йерусалим от всички социални класи. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада — Саломе, танцува за него. След като тя приключва танца си, той й се заклева, че ще й даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя й отговаряː „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата си, Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката. След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора. Според други източници главата на Йоан Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена - майка на Константин Велики - по време на поклонението й по светите земи и носеща неговото име. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Дамаск просъществува до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия. Тя е сред най-големите в света, в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки. През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия и се покланя на мощите му. Така става първият папа, влязъл в джамия. В специалния отдел на музея Топкапъ сарай (дворец на османските владетели) в Истанбул са изложени и няколко от най-свещените за мюсюлмани, християни и юдеи реликви. Сред тях, освен вещите на пророка Мохамед, са също стъпка на пророка Моисей, жезълът на същия велик пророк и обкована в злато и сребро ръка на свети Йоан Предтеча. Мощите на светеца най-вероятно се съхраняват в Александрия, където още средновековни източници посочват, че тялото почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава, датиран към 1 в., потвърждава, доколкото е възможно, това твърдение. На 28 юли 2010 г. в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква, построена в края на IV – началото на V век, при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 60 см под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 cм. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, че според някои български учени откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол. През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр.