Валежи от сняг под различна форма има не само на Земята. Астрономи намериха още четири планети, на които падат люспи от снежинки и ледени отлагания. За разлика от земните обаче, те са съставени не от вода, а от въглероден диоксид, титан, метан и желязо. Люспи от титан се наблюдават на разстояние 1730 светлинни години от Земята на Kepler-13Ab. Екзопланетата има диаметъра като на Юпитер, но е почти 6 пъти по-тежка. Разстоянието до звездата й KOI-13 AB е 30 пъти по-близо от това между Земята и Слънцето. Затова температурата на повърхността й достига до 2760 градуса. Това се случва само от едната страна на планетата, на която постоянно е ден. От другата страна при вечната нощ е много по-студено. Заради силата на приливите и отливите Kepler-13Ab е обърната към собственото си слънце само от едната страна. Учените от НАСА предполагат, че в нощната половина на планетата цари постоянна зима с истински снежни натрупвания. За разлика от тези на Земята, обаче, на Kepler-13Ab те са от титанови оксиди. На Марс също има истински снежни бури, които образуват снежни натрупвания от въглероден диоксид на повърхността. Такова откритие са направили френски и американски геофизици. За първи път буря е заснета от марсохода „Феникс” през 2008 г. Тогава учените решили, че става дума за вирга – видима ивица от валеж, който се изпарява, преди да достигне повърхността на планетата, тъй като се движи много бавно. Според експерти за четири часа снежинките успели да преодолеят разстояние от не повече от 2 километра. Девет години по-късно учените създали модел на марсианските атмосферни явления и установили, че по време на виелица снежните частици могат да достигнат скорост до 10 м/сек. Съответно, за да преодолеят разстоянието от 2 км, са им необходими около 50 минути. Предвид ниската облачност – на Червената планета облаците са на височина 10-20 км, и рязкото застудяване след залез, снегът може да падне изцяло на повърхността. Според изследователите снежни бури има основно през нощта. През 2015 г. сондата „New Horizons” откри на Плутон плато, чийто цвят бил много по-светъл от заобикалящата го територия. Анализ на събраните от апарата данни показал, че равнината, наричана още „сърцето на Плутон”, е покрита с лед, състоящ се от азот, метан и въглероден оксид. Учените са открили и носещи се по платото ледени хълмове, които били сметнати за части от разположените по краищата на равнината хълмове. Според френски учени, обаче, до 2030 г. леденото „сърце на Плутон” може да се разтопи. Смята се, че при отдалечаването на планетата джудже от Слънцето налягането върху повърхността и ще започне да намалява. В резултат на това през следващите 10 г. цялото количество метанов лед в северното полукълбо на Плутон може да изчезне. Меркурий е една от шестте планети от Слънчевата система, която има собствена магнитосфера. И ако на Земята източникът на магнитното поле е метална сърцевина с твърд център и течна обвивка, споровете относно магнитосферата на Меркурий продължават и до днес. Американските учени смятат, че причината за магнитното поле е железният сняг – метални люспи, намиращи се във външния слой на планетното ядро. Ядрото на Меркурий се състои от желязо и сяра. Учените наблюдавали реакцията на тези два елемента при високи температури и налягане, сходно на това във вътрешността на планетата. Оказало се, че когато разтопената смес от тези вещества се приближи до повърхността и се охлади, железните атоми се кондензират в кубични „снежинки“. Металният сняг започва да пада в центъра на планетата, а частиците, богати на сяра, наобратно, започват да се издигат нагоре. Именно благодарение на това се създава енергия, пораждаща магнитното поле.
