Издирването на пилота майор Валентин Терзиев в Черно море продължава, но засега то не дава резултат. На фона на спасителната операция експерти дават различни версии за инцидента от сряда през нощта в района на Шабла. „При температура от 17 градуса на водата, шансовете не са големи, дори и Терзиев да е успял да се катапултира. За сега нямаме индикации да е направил това преди катастрофата”, обясни редакторът на списание „Криле” Димитър Ставрев пред NOVA.

Майор Терзиев е участвал в нощно учение. Имало е мишена, пусната от друг самолет, която се е ускорила при падането. Според Ставрев парашутът на мишената не се е разтворил напълно и тя е падала по-бързо от предвиденото. „Полетите над море са едни от най-сложни, тъй като липсват естествените ориентири за самолетоводене. Повърхността е абсолютно равна и трябва да се разчита само на показанията на уредите. Този човек трябва да преодолее инстинктите си и да не гледа какво става извън кабината. Това е много сложно. Възможно е това да е довело до грешка в полета”, смята редакторът. Той отхвърля версията за технически проблем, тъй като комуникацията с пилота е водена до последно. Според него времето, което българските пилоти прекарват във въздуха, е „престъпно малко”. Той направи сравнение с американските пилоти, които летят средно по 100 часа, докато българските – между 15 и 20 часа на година. Ставрев посочи и, че двигателят на един от корабите, издирвал майор Терзиев, е имал проблеми. „Армията е функция на държавата. Каквото става в нея, това се случва и в армията. Военнослужещите полагат неимоверни усилия да се справят с липса на техника, на резервни части, на финансиране”, посочи още редакторът. Разследват се три версии за инцидента. Според бившия началник на „Авиоотряд 28” Цвятко Луканов причините могат да бъдат десетки, но причинени от два фактора – човешка или техническа грешка. „Трябва да се намери самолетът и да се извади параметърът от полета. Оттам могат да започне тълкуване на нещата. В българската авиация преди доста години има случай, при който бомба се взриви под крилото на изтребителя. Възможен е вариантът ракетата да се запали и да не се отдели от самолета. Няма откъде да има данни дали е станало това”, заяви бившият военен пилот. Според него сериозна роля е изиграло и липсата на летателни часове. „По 15-20 часа годишно, за месец той е имал по 1-2 полета. С половинчати мерки не може да се поддържа авиация”, добави Луканов.