Когато външният министър Теодора Генчовска посрещна украинския си колега Дмитро Кулеба в София преди две седмици, първият дипломат побърза да каже, че България е малка държава и помага според възможностите си. Това беше комуникационен маньовър, който закодирано трябваше да даде публично обяснение защо страната е единствената с Унгария, която все още официално не предлага военна помощ на Киев. Доколко добър е бил изборът на подобно обяснение, е трудно да се каже, но е лесно да се види залпът от недоволство в социалните мрежи и недоумението как външен министър собственоръчно слага клеймо "малка" на собствената си държава.
Очи в очи лидерът на Украйна Володимир Зеленски поиска ремонтиране на военна техника в България, а премиерът Кирил Петков се съгласи. Тоест можем да си го позволим и знаем как се прави. Несъмнено Киев не би отказал директна инжекция от оръжейни доставки, която да бъде ползвана в отбранителната й кампания. Война се води с хора, пари, оръжие, разузнаване, технологии, пропаганда, висок морал и експертност.
Суматохата около въпросите за оръжията доведе до признание - страната произвежда много и изнася много. В момента - рекордно много. Постоянно. А дискретността по отношение на възможностите не означава липса на възможности.
Къде са всички тези оръжия?
Традициите
Какво произвеждат българските оръжейни заводи и какво могат да предоставят на Украйна?
