През последните месеци на 2018 станахме свидетели как демократите успяха да получат мнозинство в Камарата на представителите, а републиканците задържаха контрола си над Сената; видяхме серия от разкрития за ролята на Кремъл в изборите през 2016 г; как икономиката май започва да се препъва; чухме и сигнали от много претенденти от Демократическата партия, че обмислят да се кандидатират за Белия дом през 2020 г. Това са все предвестници, че 2019-а ще бъде непредсказуема и повратна, каквато бе и 2018-а. Ето какво трябва да следим внимателно през 2019 г. и какво да игнорираме: ИМПИЙЧМЪНТ И НОВИЯТ КОНГРЕС Импийчмънт на Доналд Тръмп е възможен, но отстраняването му от дръжност е много слабо вероятно. Това е така заради самата процедура за импийчмънт. Според конституцията на САЩ, Камарата (на представителите) може да вземе решение за импийчмънт на президента с просто мнозинство. При положение, че мнозина от демократическото мнозинство в Камарата са отворени към тази идея, импийчмънтът е реалистичен сценарий. Импийчмънт в Камарата обаче не води до произнасяне на присъда срещу президента и до отстраняването му от длъжност, а до един вид съд над него в Сената, където е необходимо мнозинство от две трети за отстраняването му. А за да бъде осъден президентът, ще трябва двадесет сенатори републиканци и всички демократи да гласуват за осъждане на Тръмп. Републиканската подкрепа за него в Сената остава силна и е малко вероятно (специалният следовател) Робърт Мълър да открие нещо, което да накара повече от една трета от сенаторите републиканци, много от които са от щати, в които Тръмп е все още популярен, да гласуват за отстраняването му от длъжност. И тъй като отстраняването му е така слабо вероятно, Камарата няма да постигне почти нищо, ако гласува за импийчмънт на Тръмп. Това може да има дори обратен ефект, ако Тръмп спечели лесно в Сената. Така че ще има много приказки за импийчмънт през 2019-а, но ако е в добро здраве, очакванията са той да изкара още една година като президент. ДНЕВНИЯТ РЕД НА ДЕМОКРАТИТЕ В КАМАРАТА Новото демократическо мнозинство ще се изправи пред няколко непосредствени политически предизвикателства. Ще има натиск отляво да се върви към процедура за импийчмънт, макар че ако се стигне дотам, това би била една чисто символична победа. Ако се тръгне много агресивно към импийчмънт, това може да отблъсне онези избиратели, които могат да видят в това доказателство, че Конгресът повече политиканства, отколкото мисли за подобряване на живота на обикновените американци. Въпреки че имат мнозинство в Камарата, демократите няма да са в състояние да прокарат каквото и да е значимо законодателство, тъй като републиканците все още контролират Сената и Тръмп е републиканец. Най-добрата стратегия за демократите следователно ще бъде да прокарат популярни законопроекти за подобряване на достъпа до здравеопазване независимо от предварително диагностицирани заболявания, за по-достъпно образование, и други подобни. Никой от тези законопроекти няма шанс да стане закон, но те ще позволят на демократите да се обвържат с популярни позиции и да представят пред американския народ програмата си с наближаването на изборната 2020 г. ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2020 След поражението на Хилари Клинтън през 2016-а броят на демократите, чийто имена се въртят като потенциални кандидати за Белия дом през 2020 г., постоянно расте. Сред тях са ветерани от предишни президентски кампании като Джон Кери, Джо Байдън, Бърни Сандърс, а може би дори и Хилари Клинтън; бивши и сегашни губернатори като Джон Хикънлупър от Колорадо и Гевин Нюсъм от Калифорния; сенатори като Кори Букър от Ню Джърси и Ейми Клоубъшар от Минесота; нови лица като Камъла Харис - младата сенаторка от Калифорния, и Бето О'Рърк, чиято кампания за сенатор от Тексас го направи национална фигура въпреки загубата му от титуляра Тед Круз; неполитически фигури като милиардера Том Стейър, и нови демократи като бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг - всички те са сред онези, които, изглежда, обмислят дали да водят президентски кампании. Понякога изглежда по-лесно да се изредят видните демократи, които НЕ ОБМИСЛЯТ да се кандидатират, отколкото да се посочат всички онези, които обмислят. През 2019 този списък ще се свие. Лесно е да пуснеш пробен балон с името си две години преди изборите, но е много по-трудно да изградиш организация и да събереш такива пари, каквито ще са необходими за кандидатура, която да бъде възприета сериозно по-нататък в кампанията. 2019-а ще бъде година на предварителни игрички и схватки, които ще отсеят полето на кандидатите. Това неизбежно ще означава, че единството, характерно за демократите през 2018-а, ще отстъпи място на разделения, в процеса на които активисти, донори и поддръжници ще се групират зад различните първични кандидати. Въпреки това, макар да е слабо вероятно демократите да излъчат един силен фаворит до края на следващата година, следва да очакваме, че ще се оформи една група от 12 до 18 перспективни кандидатури. Това е все още твърде обширен списък, но е все пак далече от 20-30-те имена, които умуват дали да влязат в надпреварата сега. Що се отнася до Републиканската партия, нейната президентска политика през 2019-а ще изглежда много по-различно. Скандалите около Тръмп ще го направят по-слабо привлекателен кандидат за 2020-а, но макар слуховете за евентуални опоненти на президента в първичните избори да се носят упорито, крайно невероятно е друг републиканец да спечели партийната номинация. Появата на републиканец като опонент на Тръмп през 2020 може да допринесе за оформяне на пост-Тръмповия профил на партията, но без да му донесе победа в краткосрочен план. ИКОНОМИКАТА Състоянието на американската икономика може да има огромен ефект върху американската политика през 2019 и 2020 г. Сравнително силната икономическа конюнктура спаси Републиканската партия, която загуби контрола си върху Камарата на междинните избори, от още по-катастрофални загуби пред 2018-а. Ако икономиката остане в добро състояние или отбележи ръст през 2019, малко вероятно е Републиканската партия да се обърне срещу Тръмп. Един тежък икономически обрат обаче може да се окаже бедствен не само за американците, но и за президента. Ако свидетелствата, говорещи за прегрешения на Тръмп по теми като Русия, продължат да бъдат твърде значителни, за да бъдат лесно игнорирани, републиканците в Конгреса, включително и някои в Сената, могат да стигнат до извода, че президентът е бреме за тяхната партия, и има слаби аргументи да го защитават. Една пропадаща икономика може да отвори вратата за процедура по импийчмънт в Сената или за републикански опоненти срещу Тръмп в първичните избори. Всичко това е само частичен списък на нещата, които могат да се случат в предстоящата година. Но като признаваме, че отстраняването на Тръмп чрез импийчмънт не е на близкия хоризонт и че нещата около президентската кампания през 2020 са силно променливи, и като отчитаме потенциалната роля на една нестабилна икономическа картина и на една окрилена Камара на представителите, можем да очакваме най-сериозни политически промени в предстоящата година. * Авторът е преподавател във Факултета по политически науки в Колумбийския университет. Изразените тук мнения са негови собствени.
