Импийчмънт е процедурата, която американската конституция предвижда за отстраняване на действащ президент. Думата означава обвинение, дискредитиране. Конституцията предвижда това да става в случаите на “високи престъпления и провинения”. Терминът идва от Британското право и не е задължително да означава, че президентът е нарушил формален член на наказателния кодекс. При процедура за импийчмънт Камарата на представителите има право да формулира обвинения. Конгресмените гласуват дали въпросът да бъде предаден за обсъждане в юридическата комисия, където тези обвинения се разследват. В украинския случай на Тръмп разследването ще бъде поето от шест различни комисии.

Ако те преценят, че обвиненията са основателни, се подготвя обвинително заключение. Ако комисията го одобри, то се обсъжда от пълния състав на Камарата, където може да бъде подкрепено с обикновено мнозинство, което демократите теоретично могат да постигнат. Следващият етап е обсъждане в Сената, където процедурата се превръща в де факто съдебен процес. Председател на заседанията е председателят на Върховния съд, а сенаторите са съдебните заседатели. Но те и определят правилата на процеса. За да се стигне до импийчмънт, за него трябва да гласуват най-малко две трети от сенаторите, тоест 67. Затова при сегашното положение вероятността за такова гласуване е на практика нулева. От началото на тази година републиканците имат 53-ма представители в 100-местния Сенат. Двамата американски президенти, подложени на импийчмънт, са Андрю Джонсън през 1868 г. и Уилям Бил Клинтън през 1998 г., нo и двамата са оневинени при разследването на Сената. Третият президент, подложен на импийчмънт досега, е Ричард Никсън заради аферата „Уотъргейт“. След като правната комисия гласува „за“ импийчмънт по обвинения за злоупотреба с власт и възпрепятстване на правосъдието, Никсън се оттегля сам от президентството.