На 26 декември един силоз в ракетната база „Домбаровски" в Урал се отвори и изпрати ракета в руското небе. Само че бойната глава на ракетата не се върна към земята в ясна и предвидима дъга. Вместо това глидер се отдели и пое курс, без тяга за задвижване, със смайваща скорост към цел в Камчатка на хиляди километри разстояние. Тестът на „Авангард", хиперзвуков глидер, изстрелван от бустер, е „перфектен новогодишен подарък за страната“, заяви президентът Владимир Путин. Тестът хвърля светлина върху ранните етапи на това, което може да се превърне в надпревара за хиперзвукови оръжия между САЩ, Русия и Китай, които се подготвят за новата ера на по-бързи, по-умни и по-пъргави ракети. Какво представляват хиперзвуковите оръжия и ще променят ли характера на войната? За такива се смятат тези, които могат да се движат над 5 пъти по-бързо от скоростта на звука, или около 1,6 км/сек. Имат две разновидности. Хиперзвуковите крилати ракети са задвижвани през целия им полет от ракети или изтребители и са просто по-бързи варианти на сегашните крилати ракети, като „Томахоук". Хиперзвуковите глидери или плъзгащи се ракети с бустер са различни. Те са изстрелвани в горните пластове на атмосферата нормално от борда на сегашните балистични ракети, но след това от тях се отделят хиперзвукови плъзгащи се тела (HGV), които летят по-ниско, по-бързо и са много по-непредвидими за врага от старомодните оръжия за многократна употреба. Макар че някои, като „Авангард“, са предназначени да носят ядрено оръжие, други могат да използват високата си скорост и точност, за да унищожат цели само с кинетичната енергия на удара. При скорост 10 пъти над тази на звука 1 кг от каквото и да е има по-голяма кинетична енергия от тази, която се получава от експлозията на 1 кг тротил. Сегашните балистични ракети са много бързи, но не толкова маневрени. Сегашните крилати ракети са много маневрени, но не толкова бързи. Хиперзвуковите крилати ракети и HGV са новаторски, защото съчетават тази скорост и подвижност. Руският тест на „Авангард“, който последва изпитанието на друга хиперзвукова ракета през март 2018 г., вероятно ще пришпори съперниците. Китай от години тества прототипи. САЩ увеличиха над два пъти бюджета си за хиперзукови оръжия през 2018 и 2019 г., надграждайки предишната си инициатива „конвенционален бърз глобален удар“, целяща да им позволи да ударят където и да е по Земята за по-малко от час. САЩ се надяват да въведат на въоръжение първите оръжия в началото или средата на 20-те години и да ги произвеждат масово. Франция, Индия, Австралия и Япония разработват собствени хиперзвукови технологии. Произведените в големи количества хиперзвукови ракети могат да поставят сериозно предизвикателство пред ПВО. Траекторията на ниска височина на HGV, съчетана с неравностите на Земята, им помага да се скрият от радарите. Скоростта им оставя на противника по-малко време за отговор. А маневреността им прави по-трудно прехващането им. Отбранителни системи „Пойнт“, като американската THAAD, която защитава фиксирани места от изстреляни ракети, може да останат ефективни. Но непредвидимата траектория на HGV в по-голямата част от полета им дава възможност да държат под прицел огромен район и дори да променят мишената насред курса. Според френски представител те „напълно ще променят баланса между нападение и отбрана“. Ракета, изминаваща 1000 км 10 пъти по-бързо от звука, ще съкрати времето за отговор на 6 минути, отбелязва изследване на RAND. Би могло да се касае само за секунди между времето, когато целта стане със сигурност известна, и момента на удара. Това може да принуди нервни лидери да делегират контрола на собствените си оръжия на военни командири или дори да ги изстрелят само при предупреждение за атака. И тъй като HGV са далеч по-трудни за откриване, ще трябва да бъдат разположени повече сателити на ниска височина; те на свой ред ще бъдат сладка цел при война.
