"От ден на ден условията се влошават и аз се чувствам все по-зле. А имам право на живот. Затова настоявам отново да бъда върнат в обща килия" – това е написал 58-годишният учител Музафер Йозченгиз, прекарал 14 месеца в изолатора. В писмото си до съдията той твърди, че е бил хвърлен в изолатора "без никакво основание", определя се като много болен човек, на когото не му остава нищо друго, освен доброволно да избере смъртта. На 27 април Йозченгиз издъхва само 2 дни след като е написал горните редове и след повече от две години, прекарани в затвора със строг режим в Чорум. Той е бил осъден на 12,5 г. лишаване от свобода, защото членувал в забраненото в Турция Движение на Фетхуллах Гюлен. Предсмъртното му писмо беше изпратено на Deutsche Welle от депутата от Демократичната партия на народите (HDP) и член на парламентарната Комисия за човешките права Йомер Фарук Гергерлиоглу.
Три хиляди затворници в изолатора
подложени на нечовешки условия
"Но стотици затворници остават в изолатора много по-дълго, понякога и повече от две години. А това означава, че в турските затвори човешките права явно нямат никакво значение", казва той.
в 385 турски затвора е имало общо 260 000 затворници
