Как Бостън престана да бъде "пристанище на срама"

През 80-те години на миналия век Бостън и хората, които живеят в него, стават пример за това как един град може да се справи с проблемите пред бъдещето си. Изпитанието, пред което са изправени жителите му в този момент, е водата. Пристанището и заливът около града са толкова мръсни, че му печелят националното прозвище „пристанището на срама". Причината: всички населени места наоколо не пречистват отпадните си води и ги изсипват заедно с цялата утайка директно в океана. Отпадъците на 2 милиона души попадат директно във водата. Тя е толкова замърсена, че на дъното има 2 до 3 метра натрупан отровен слой с гъстотата на майонеза, а изследване открива рак в огромна част от уловените там риби. „Ако паднеш във водата на пристанището, шегуват се местните, тогава по-добре не излизай.“ Никой от управляващите няма интерес да промени това, защото става дума за огромни инвестиции, в голямата си част „невидими“, в комбинация с много видимо вдигане на сметките на населението, разказва „Капитал“. И все пак Бостън се променя. Ако днес, 30 години по-късно, водата около града е една от най-чистите на континента, това е не толкова заради местната власт, колкото заради група отдадени професионалисти и един съдия... Бостън през 80-те не се различава особено от София днес: структурата, която би трябвало да се справи със замърсяването, се нарича Metropolitan District Commission и е неефективна, пълна с