Когато една врата се затваря, друга се отваря – казват хората. Това важи с пълна сила за Георги Калоянов – шофьор на ТИР, който си заминава от Съединените щати, защото като много имигранти тук няма легален статут. Сега Калоянов, който е гражданин на Канада, прекарва 60 процента от времето си на пътя в курсове до Съединените щати и казва, че все едно нищо не се е променило.
„Никога не съм си мислел, че ще се върна, казва Георги Калоянов. – Знаех, че 10 години не биха ме пуснали обратно, защото съм бил без статут.” При първия си курс с камиона до Америка на границата имиграционните власти го подлагат на щателна проверка. „Аз им разказах всичко, спомня си Георги Калоянов. – Казах им, че искам да вляза в страната дотолкова, доколкото да си свърша работата.” Обикновено в ситуации като неговата, когато имигрантът има забрана да влиза в САЩ за определен период, е необходимо да се подаде т.нар. Waiver, и то месеци преди евентуално пристигане на границата. Георги обаче има късмет. С новите технологии властите бързо проверяват миналото му и след дългото интервю имиграционните решават да го пуснат в страната. „Мисля, че за тях най-важното беше, че не съм имал криминални деяния”, казва българинът.
Георги Калоянов е живял в Съединените щати от 2006 до 2009 година. „Визата ми беше за една година”, казва шофьорът. След края на визата той като много наши сънародници кандидатства за удължаване на престоя й с 6 месеца чрез преминаване в туристическа виза. „Бях намерил един адвокат, който да ми помогне да поискам статут на бежанец”, споделя Георги Калоянов. – практика също широко разпространена сред имигрантите. През това време Георги решава да се качи на камиона и да започне да прави добри пари. Това обаче не продължава дълго, тъй като българинът не се осмелява да рискува и да „потъне в сенките”, чакайки с години, докато държавата реши неговото бъдеще.
След като си тръгва от Щатите, Георги Калоянов отива в Англия, където работи на различни позиции. „По онова време имах приятелка и тя живееше в Германия, казва Калоянов. – Може би това оказа влияние при вземането на крайното решение.” Но най-важната причина според него е това, че му е липсвала сигурност.
След известно време в Англия обаче Георги Калоянов решава, че иска промяна и тъй като вече няма как да се върне в САЩ, започва да обмисля други опции. Така българинът попада във Виена, където канадската провинция Манитоба провежда кампания за наемане на работници. „Харесаха ме различни работодатели, както и представители на провинцията”, казва Георги Калоянов, който от тази година вече е постоянен жител на Канада. В онзи момент българите все още нямат право да влизат в Канада без визи, но Георги споделя, че според него това не е оказало никакво значение.
„Не бях чувал за програма за Манитоба”, казва Калоянов. Съвсем случайно вижда обява в интернет и решава да тръгне към Виена. „Не е трудно да се имигрира там – казва той, – стига хората да искат.” Българинът казва, че не е очаквал да намери наши сънародници в Уинипег – столицата на областта Манитоба. „Аз
повече време прекарвам в Америка, отколкото в Канада
САЩ не ви иска? Канада е на една ръка разстояние
