През 2010-а година 24-годишният Грант Сабатие току-що е напуснал къщата на родителите си. Той сменя работа след работа, а в разгара на финансовата криза остава без никакво препитание. Той има едва 2 долара в сметката си и много малко време, за да си намери жилище и работа. Същата тази година, на датата 24-и август, той яде бурито с последните си пари. Няма дори за гуакамоле. Похапва го сухо. Тогава се хваща в ръце. Започва да рови в малки обяси за работа, изкарва малко, а с припечеленото започва да купува стари кепери на Volkswagen, който препродава с малка печалба. В един момент Сабатие вече има 13 дребни бизнес начинания. За кратко време той успява да си докарва по над 300 000 долара годишно. Не ги харчи обаче, а заделя 80 процента от тях. Внася ги в доскоро изпразнената си банкова сметка и ги инвестира на борсата. Само за пет години, три месеца и шест дни след сухото гуакамоле, той вече има спестени 1,2 млн. долара. „Важното е да осъзнаем, че спестяването не е жертва. Това е възможност“, казва Грант Сабатие. Историята му звучи романтично, но Сабатие, който вече е на 34 години, смята, че всеки, който печели малко повече от нормалната сума за работещ човек, може да се пенсионира след 10 години упорита работа. Идеята е да се изкарват поне 70 000 долара годишно.
