През времето на Втората българска държава във Велико Търново и околностите били изградени множество черкви и манастири, които се превърнали в средище на духовен и културен живот. Благодарение на тях през трудните и жестоки дни на историята ни са оцелели българските култура и традиция, език и религия. В техните библиотеки са се пазели и преписвали томовете на старата българска книжнина. Те са истинските свидетели и пазители на историята.
Край бистрите води на река Веселина, в полите на Еленския балкан, се извисява Капиновският манастир „Св. Николай Чудотворец". Той е един от големите манастири в България и е интересен паметник на българската възрожденска архитектура. Върху източната фасада на черквата има надпис, че манастирът е основан през 1272 г., по времето на цар Константин Тих.
Според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II и през периода на Второто българско царство обителта се превръща във важен религиозен и книжовен център. С падането на Търновското царство манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение за възстановяването на манастира. Но поради липсата на султански ферман, преустройството на средновековната черква е извършвано през нощта и е
умишлено опушена, за да изглежда старинна
прилича на средновековна крепост
богата колекция от икони
