Българският Конституционен съд ще трябва да даде отговор на въпроса възможно ли е въвеждането на задължително военно обучение на населението без да се връща казармата. Темата бе вдигната за пореден път през последните години и изглежда, че този път ще се задържи по-дълго във фокуса на общественото внимание. В края на мандата си служебното правителство реши да попита Конституционния съд дали основният закон на България допуска провеждането на т.нар. задължителни запасни сборове. Това означава, че се търси опция за привикването на запасняци – това са всички българи, служили в армията, включително и в периода на задължителната казарма, която беше отменена през 2008 година. Статут на запасни имат и всички българи, които са завършили военна подготовка в специализираните учебни заведения в страната или са служили в структурите на Министерството на отбраната, МВР и някоя от специализираните служби.

Отношенията на държавата със запасни и резервисти са определени в Закона за резерва на въоръжените сили. Там е записано, че подготовката на гражданите за защита на отечеството е доброволна. В същото време запасняците имат задължение при обявяване на военно положение или война да се включат в редиците на армията.

Не войната в Украйна, а “конкретната среда за сигурност”

иска тълкуване на текстове от Конституцията(1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 1 януари 2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.Димитър Стоянов

Масова милитаризация

Български възход

Президентските адютанти – генерал и командир

милитаристични миражиСтефан Янев